Натискът над журналисти в Източна и Централна Европа нараства. Това сочат данните от доклад на Института "Ройтерс" към Оксфордския университет.

В него е направен обстоен анализ на насилието над журналисти в Централна и Източна Европа. И завършва с дискусия за това какво може да се направи в тяхна подкрепа.

Възможните решения варират от това на първо място да бъде разпознаван натиска до съвместната работа в медийните организации, която да им гарантира сигурност.

Автономията и независимостта на медиите в Европа е заплашена от политиците, които отправят вербални заплахи към журналистите, но негативно отношение има и от конкурентни медии, които дискредитират колегите си, се отчита още.

Докладът излиза във време, в което множество страни в Централна и Източна Европа отстъпват от редица свободи на медиите - най-вече в Полша и Унгария, отбелязват от Института "Ройтерс".

В Словакия убийството на разследващия журналист Ян Куцияк и неговата годеница Мартина Кушнирова предизвика бурна обществена реакция и доведе до оставките на премиера и на редица министри. То осветли и физическите заплахи, на които са изложени журналистите, които разследват корупцията и организираната престъпност, се казва още в анализа.

"Обстановката в региона се отличава също и с нарастващата несигурност на журналистите за запазване на работата им, както и с увеличаващата се поляризация в медийния пейзаж. Медиите се разграничават по линията на това дали са про- или антиправителствени, а журналистите, които работят в тях трябва да вземат страна", се казва в изводите от анализа.

В тази среда множество журналисти търсят солидарност и подкрепа, за да продължат работата си, но не винаги я намират.

Участващите в изследването журналисти от региона са попитани дали смятат, че реториката, насочена срещу медиите, се е увеличила или намаляла през последните три години. Отговорите на мнозинството показват, че ситуацията се е влошила.

Близо две трети смятат, че антимедийното говорене се е увеличило. 18 на сто са на обратното мнение.

От Института "Ройтерс" са се опитали и да идентифицират откъде идват заплахите за медийната свобода на базата на интервютата и разговори с участващите в изследването журналисти.

Въз основа на това са извели шест източника на натиск:

- Антижурналистическа реторика, идваща от политици и конкурентни медии
- Онлайн и офлайн атаки на журналисти
- Завладяването/пленяването на медиите и превръщането на рекламите от държавата в средство за натиск
-Влошаване на законодателната среда
-Тревогите във връзка с възможността журналистите да защитят източниците си на информация
-Липсата на сътрудничество и солидарност

63 на сто от анкетираните журналисти казват, че са били атакувани от политици или от други журналисти от други издания.

Две трети са били заплашвани или обиждани по време на работа.

46,5 на сто смятат, че онлайн атаките са се задълбочили през последните няколко години.

36,2 на сто споделят, че се страхуват, в голяма или в някаква степен, от заплахите за съд, които идват от бизнесмени или политици.

Свободата на словото в България

Според годишния доклад на "Репортери без граници" за 2019 г. страната ни стабилно е стъпила на европейското дъно по свобода на медиите. Неефективната съдебна система и корупцията са посочени като ключови пречки.

Той отново класира България на 111-о място, което означава, че тя е на последно място от страните членки на Европейския съюз, както и държавите на Балканския полуостров.

Докладът на Института "Ройтерс" е базиран на анкетирани 97 журналисти от 16 държави в региона на тема "Свободата на словото".