Асоциацията за защита на потребителите (АЗП) настоява Комисията по правни въпроси към Народното събрание (НС) да създаде специален закон за мониторинг и контрол на фирмите за събиране на вземания.

Като временно решение се предлага да бъдат дадени още правомощията на Комисията за защита на потребителите (КЗП), на която да бъде вменено да следи дейността на колекторските компании – „те често използват нелоялни практики, включващи манипулации, заплахи и подвеждане на длъжниците, които също са потребители“, се казва в прессъобщение.

Председателят на АЗП Пейо Майорски сподели за БНР, че над 1,5 милиона души са потърпевши от работата на колекторските агенции, които сами се определят като „финансови посредници“:

„Дават им възможност да събират вземания, лоши кредити за сметка на кредитодателя. В момента са единствено и само под мониторинг на Търговския закон, което не е достатъчно, след като те се определят като финансови посредници.

Най-лошото при колекторските компании, които събират вземанията ни, е, че там има много нелоялна практика - изкупувайки задълженията, главницата е една, а те събират съвсем друга сума, начисляват юрисконсулстки такси и всякакви други, за които не знаем“.

"Комисията за защита на потребителите има правомощия да следи небанкови финансови институции. Защо да не може да следи и колекторите, които сами се определят като „финансови посредници“, изпълнявайки дейността, която изпълняват.

Тя в момента се следи единствено и само по търговския регистър. Те се регистрират като едно дружество, в което се описва специално, че са финансови посредници, което е напълно достатъчно...“.

Реформата на Мая Манолова не засяга колекторските фирми.

„Манолова промени някои текстове в ГПК. Единият беше ужким подобрение на уведомителното производство, тоест да ни уведомяват. За съжаление, това важи за съдебните изпълнители. Колекторските компании нямат такава практика.

Те продължават да ни се обаждат по всяко време на денонощието по телефона, манипулират, подвеждат ни със задължения с изтекла давност, което не е редно да се случва“

През 2015 година колекторските фирми са изкупили 500 милиона лева дългове, предимно на физически лица. За последните 2 години обаче са изкупили над 3 милиарда лева лоши кредити.

„Това е тренд във възход. В момента колекторските компании придобиват - чрез цесии - задължения и лоши кредити от банките и небанкови финансови институции.

Това е начин банките и небанковите институции да си изчистят лошия кредитен портфейл. Също така е добре дошло и за компаниите, които събират вземания, защото това им дава работа…

„Най-лошият проблем е, че когато теглят кредит - първоначалните стъпки - те не се информират какви са условията в самите кредити.

От банката много по-рядко биха били подведени под една или друга форма, но когато става въпрос за бързи кредити, там възможността да бъдат подведени е огромна, защото им дават допълнителни пакети, в които те не четат какво се случва, ако не успяват да погасяват вноските си.

Знаем, че по-често вноските са месечни, докато някои компании за бързи кредити предлагат седмични … Оттам идва подвеждането на потребителите и се стига до крайната точка - колекторски компании“

Все още има и физическа разправа с длъжниците.

„В малките населени места продължават да се случват такива неща…. Хора изпадат в такава несъстоятелност, в която не могат да покриват дори вноските и започват да бъдат тормозени. Първо се започва с психически тормоз, телефонен тормоз, след което се заплашват… Имаме и запис на наш потребител“.

Комисията не е нужно да контролира всички процеси, но трябва да бъде понесена отговорност от тези компании, които събират вземанията и, като им биват пускани сигнали, просто да обръщат внимание и да ги следят как се изпълнява целия процес. Да се следи комуникацията с потребителите, как се обръщат към тях, часовите диапазони, в които това става“, настоя той.