Трябва ли да има сексуално образование - да! Но къде е държавата?
И всеки говори от името на родителите.
Лекари, психолози, специалисти по темата - тяхното мнение е заглушено за сметка на родителски "организации", които са готови на всичко за своята петминутна слава.
Случаят от Перник преди няколко дни е поредният, но не и последният. Цялостното усещане е, че няма политика. Държавата, в лицето на Министерството на образованието, няма "топките" да защити сексуалното образование.
А неправителствени организации, Facebook групи и част от политиците принизиха дебата до джендъризъм с норвежка Баба Яга.
Какви са основните им доводи?
Някой обучава децата да станат хомосексуалисти, а една майка се изцепи: "На 11 се женят, на 12 имат деца."
Не, на 11 и 12 години стават майки, които нямат грам образование. Не е виновна нито една програма, а по-скоро липсите на такива.
Обучението нанасяло травми на децата!? Досега не съм чул нито един психолог с такава категорична позиция. Напротив, за тийнейджърите е най-страшно, ако в семейството и обществото тази тема е табу или е поднесена по начин, в който образование липсва.
Сексуалното образование е доста широко по обхват, чиято цел е не само да се запознаят учениците с анатомията на човек, но и за репродуктивното здраве, сексуалните отношения, контрацепцията, отговорностите за създаване на поколение.
Посочете специалист, който да препоръчва басните за щъркела? Скандално ли е децата да знаят какво е пенис или вулва? По-добре ли е да влязат в социалните мрежи (всички са там за добро или лошо) и да попаднат на Кобилкина и нейното "йони"?
Сексуалното образование дава информиран избор, младите хора трябва да знаят и за опасностите - нежелана бременост, болести предавани по полов път, злоупотреби и още по-опасни неща като сексуална експлоатация, педофили. Как иначе да разпознаят насилника на улицата, в рейса, в съседната къща?
Един от най-важните въпроси и е кога да започне да се говори по тези теми. Подходящи ли са за 10 или 11-годишни деца? Те готови ли са за тази информация?
Най-важното звено в цялата система на сексуалното образование е семейството. Защото всяко дете е индивидуално в развитието си. След като се дава пример с 12-годишни майки, значи не е късно. Други съзряват по-бавно и не биха могли да "смелят" информацията. Затова е важно всеки родител сам да прецени кога да се навлезе в детайли. Но е задължително!
Училищните програми и здравните кампании трябва да бъдат в помощ. И тук е ролята на държавата - да ги следи, координира и планира.
А какво се получава на практика у нас?
Функцията на държавата е поета от НПО-та. Директорите на училища трябва сами да преценяват какво да достига до учениците. Често те са в ситуацията, че каквото и решение да вземат - все е грешно. Ако не допуснат определена програма ги заклеймяват като "закостенели", ако пък кажат "да" - все ще се появи някой родител, който да застане пред камерите и да пресъздаде някаква сексуална революция, която реално не съществува.
Няма какво да се лъжем - неправителствените организации не успяват да си създадат добро реноме в така необходимия неправителствен сектор. И там е намесена политика и пари, а децата? В цялата тази словесна битка добрите програми и добрите специалисти остават в миманса, а тях ги има!
И на преден план излиза сеира, обидите, назидателния тон, крайните позиции.
С крясъци няма да стане. Трябва да има държавна политика, не пряка демокрация. Сред хората няма да бъде постигнат консенсус. Затова е нужно министерствата, които са отговорни за сексуалното образование да имат ясна визия и да я следват. И да носят отговорност за тези програми, а не да слушаме даден министър как ще уволнява директори при първото недоволство или гневен пост във Facebook.
Иначе влизаме в безкрайна въртележка на безотговорност към самите деца.
Източник: Dnes.bg
Comments
comments powered by Disqus