Деца умират от измръзване и болести, стотици хиляди живеят под открито небе, няма нито палатки, нито достатъчно храна, а болниците са разрушени от бомбите на Асад.

В региона на Идлиб цари хуманитарна катастрофа, която се разраства поради офанзивата на правителствените сирийски войски. По данни на ООН, междувременно има 900 000 души, прокудени от бруталното насилие на армията на Асад. Повечето от тях са жени и деца, пише "Дойче веле".

Керванът на отчаяните се движи на север към границата с Турция, пише в обширен репортаж от района швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ). Колкото повече наближават правителствените сирийски части, толкова повече бегълците се концентрират край турската граница. А това ще засилва натиска над Анкара да отвори граничните пунктове, посочва швейцарското издание.

Каналджиите искат по хиляда долара на човек за прехвърляне през границата. По-сигурно е преминаването на границата с камион, но услугата излиза още по-скъпо - по 2500 долара, четем в друга публикация на НЦЦ по същата тема. Тези суми обаче са непосилни за повечето прогонени от родните им места, уточнява изданието.

Три милиона души живеят в Идлиб, половината от които са бегълци от други райони на Сирия, превзети от войските на Асад. Сред тях има както критици на режима с целите им семейства, така и джихадисти и терористи, включително от Ал Кайда.

Турската армия, която изгради 12 свои контролни поста, за да поддържа буферна зона в района, се оказа безпомощна - тя не успя да разоръжи екстремистите, а беше обещала да го стори. Това условие беше в основата на примирието, договорено преди 2 години от Русия, Иран и Турция. Този пакт междувременно се разпадна, а войските на Асад подновиха сраженията, оправдавайки се с това, че водят борба срещу тероризма.

Масовото бягство на хората ги изправя пред невъобразими проблеми. Но много места те не намират подслон над главите си. „Няма вече никакви свободни жилища, нито дори палатки", казва Фуад Заид Иса от една хуманитарна организация в Идлиб и добавя: „Дори да имаш пари, не можеш да намериш вече подслон".

Очевидци разказват, че в неотоплените палатки постоянно загиват деца от измръзване, а в онези, в които се пали огън, хората често се задушават от отровния пушек, защото горят каквото им попадне. Лагерите за бежанци са пренаселени до краен предел, казва Рахел Зидер от Норвежкия съвет за бежанците: „До 30 души си поделят една палатка". В провинция Идлиб до 12 семейства живеят в едно жилище.

Бежанските центрове не разполагат дори с достатъчно провизии. Жените и децата, които живеят в тях, с дни не получават истинска храна. Катастрофално е положението с водоснабдяването и хигиената, има опасност от епидемии, поради това че толкова много хора живеят наблъскани на малко пространство. Има драматично увеличение на инфекциозните заболявания, които засягат най-вече децата.

Страданията на хората са невъобразими, казва пред „Нойе Цюрихер Цайтунг" Лобна Хасири от Сирийско-американското медицинско дружество, което обслужва последните функциониращи медицински пунктове в региона: „Преди два дни при нас дойде един баща, изминал 2 километра пеш с едногодишната си болна дъщеричка на ръце. Когато пристигна в клиниката, детенцето вече беше издъхнало“, казва Хасири.

Само през последните няколко дни имало 5 случая на измръзнали до смърт малки деца. И Калед Катаб от хуманитарната организация „Бели каски“ разказва драматични истории: "Досега съм открил девет души, починали от задушаване в палатките си. Сред тях беше и семейство Хамади: родители, дъщеря и внуче загинаха, защото се греели на огън, в който горели пластмасови бутилки и картон".

Източник: Дойче веле