По стара традиция в нощта срещу 6 май в местността Дамбала край момчилградското село Летовник се събират хора от различни краища на България, Гърция и Турция, за да потърсят изцеление във водата, извираща от скалите.Плачещата скала и снощи събра надеждите на християни и мюсюлмани, българи, турци, роми, помаци и гърци.

Легендата за живата вода, която придобива лечебна сила само в полунощ срещу 6 май и точно тогава се среща с вятъра, всяка година струпва хроми, слепи, бездетни и с различни хронични заболявания. Това място буквално кипва от човешкото множество винаги преди Гергьовден, то е почитано като свещено още от времето на траките. Легендите и поверията за чудодейната сила на водата, пълзяща от Плачещата скала, свалят бариерите пред религиозните различия. През тази нощ едни празнуват Гергьовден, други – Хадърлез, но са заедно.

Местните от района смятат, че преданието е свързано с почитта към алианския светец Ярън баба. Чудото с Плачещата скала станало, след като Ярън баба ударил с юмрук по нея и тогава бликнала водата, разказват старите хора в Момчилградско. Мистичното тайнство всъщност започва с особения вятър още на 5 май, по който най-старите хора твърдят, че се ориентират за идването на Хадърлез.

Само на Дамбала гората е дъбова, навсякъде наоколо е иглолистна. Това прави и Гергьовския вятър тайнствен и чудотворен. Някога на това място е имало християнски храм и алевитско теке, но те били унищожени. Мюсюлманските легенди за Свети Георги, наричан Джирдис, разказват за трикратното умиране и възкресение на светеца. Според едно поверие вечно живите светии Хъзър и Илияз се срещат на този ден под розов храст, вятърът спира, прясното мляко става кисело. Заекващи и страдащи от нервни заболявания вярват, че ако се потопят в сълзите на скалата, ще оздравеят.

И този път в чудотворната вода се къпаха хора с парализи, екземи, безсъние, рани, заболявания на очите, мигрена и още куп телесни страдания. Вярва се, че болни от заекване ще намерят изцеление като се потопят във водата от чешмата или пият от нея, но точно във времето от полунощ до първи петли и до изгрев слънце. Обредното къпане се прилага най-вече при децата с различни нервни заболявания.

Оздравителният обряд се състои в потапяне в студена вода и пиенето от нея. Дрехите, с които са били облечени, се връзват по клоните на дърветата. В коритото на чешмата се пускат пари като дар на извора. От прастари времена стъкленици с живителната течност се изпращали чак в Родосто, Цариград, Анадола и Бурса за лек на отдавна изселили се турци.

Местността Дамбала се намира на около 6 километра североизточно от Момчилград. Общината осигури високопроходими автомобили, които да превозват хората от полицейската бариера до върха и обратно до подножието. От тази услуга обаче можеха да се възползват само болните деца, придружени с един от родителите.

Полицаи, пожарникари и представители на общината бяха ангажирани да следят за спазването на обществения ред. Осигурено беше и осветление на върха. В коритото на двуетажната чешма, изградена от община Момчилград, се пускат монети като дар на извора.

Така направиха и този път хилядите разноезични хора с различно вероизповедание, обединени от страданието и надеждата за изцеление. Много от тях напълниха бутилки и бидони с животворната вода, и я отнесоха по домовете си.