Здравен портал
На първо четене: НС одобри създаването на Национална аптечна карта
На първо четене: НС одобри създаването на Национална аптечна карта
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Със законопроекта се предлага изготвяне на Национална аптечна карта. Според вносителите така ще се даде възможност да се установи, какъв е достъпът на населението до аптеки, чрез която ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки, и ще се идентифицират областите, общините и населените места с недостиг от аптеки.
Промените са внесени от Министерския съвет.
Предвижда се оптимизиране на контрола върху аптеките, който освен от Изпълнителната агенция по лекарствата, ще се осъществява в координация с регионалните здравни инспекции по места.
В закона се разписва задължението на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплаща на аптеките по 2 лв. за всяка отчетена рецептурна бланка с предписани лекарствени продукти, заплащани на сто процента от касата. Досега този ангажимент се регламентира в наредба.
В становище на Българския фармацевтичен съюз, представено пред здравната комисия, е подчертано, че това ниво не отговаря на икономическата действителност в страната.
Освен това се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, с които се определя ангажиментът на изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на здравноосигурените лица медицинската помощ от пакета, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, без да изискват доплащане.
Уреждат се и конкретните възможности за приемане на плащане и доплащане от здравноосигурените лица за оказваната им медицинска помощ, като се изброяват изчерпателно случаите, в които това е допустимо.
Изключва се лечението с лекарствени продукти при злокачествени заболявания, животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции.
Здравноосигурените лица, по време на болничния си престой по своя инициатива, ще имат право да получават срещу заплащане конкретни допълнително поискани услуги, които ще бъдат определени с наредба на министъра на здравеопазването.
На какво мнение са специалистите
Според Асоциацията на собствениците на аптеки обаче не е необходимо да се създава Национална аптечна карта.
"Тази аптечна карта беше предложена като решение за проблема с липсата на аптеки в малките населени места. Този проблем беше артикулиран за пръв път от съсловната организация. Тази тема е свръхекспонирана и е тема без изход. Не предлага решение", заяви по-рано пред БНР Николай Костов, председател на УС на Асоциацията на собственици на аптеки.
Липсата на аптеки е следствие от демографския проблем, допълни Николай Костов. "Не е задължително да има аптека, за да има лекарствоснабдяване. Повече от 100 години в Англия лекарства по лекарско предписание се изпращат по пощата", смята той.
Според Пациентски организации "Заедно с теб" административно разположение на аптеките с помощта на национална аптечна карта ще затрудни пациентите и свободния им избор на аптека.
Със законопроекта се предлага изготвяне на Национална аптечна карта. Според вносителите така ще се даде възможност да се установи, какъв е достъпът на населението до аптеки, чрез която ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки, и ще се идентифицират областите, общините и населените места с недостиг от аптеки.
Промените са внесени от Министерския съвет.
Предвижда се оптимизиране на контрола върху аптеките, който освен от Изпълнителната агенция по лекарствата, ще се осъществява в координация с регионалните здравни инспекции по места.
В закона се разписва задължението на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплаща на аптеките по 2 лв. за всяка отчетена рецептурна бланка с предписани лекарствени продукти, заплащани на сто процента от касата. Досега този ангажимент се регламентира в наредба.
В становище на Българския фармацевтичен съюз, представено пред здравната комисия, е подчертано, че това ниво не отговаря на икономическата действителност в страната.
Освен това се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, с които се определя ангажиментът на изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на здравноосигурените лица медицинската помощ от пакета, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, без да изискват доплащане.
Уреждат се и конкретните възможности за приемане на плащане и доплащане от здравноосигурените лица за оказваната им медицинска помощ, като се изброяват изчерпателно случаите, в които това е допустимо.
Изключва се лечението с лекарствени продукти при злокачествени заболявания, животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции.
Здравноосигурените лица, по време на болничния си престой по своя инициатива, ще имат право да получават срещу заплащане конкретни допълнително поискани услуги, които ще бъдат определени с наредба на министъра на здравеопазването.
На какво мнение са специалистите
Според Асоциацията на собствениците на аптеки обаче не е необходимо да се създава Национална аптечна карта.
"Тази аптечна карта беше предложена като решение за проблема с липсата на аптеки в малките населени места. Този проблем беше артикулиран за пръв път от съсловната организация. Тази тема е свръхекспонирана и е тема без изход. Не предлага решение", заяви по-рано пред БНР Николай Костов, председател на УС на Асоциацията на собственици на аптеки.
Липсата на аптеки е следствие от демографския проблем, допълни Николай Костов. "Не е задължително да има аптека, за да има лекарствоснабдяване. Повече от 100 години в Англия лекарства по лекарско предписание се изпращат по пощата", смята той.
Според Пациентски организации "Заедно с теб" административно разположение на аптеките с помощта на национална аптечна карта ще затрудни пациентите и свободния им избор на аптека.
Comments
comments powered by Disqus