Днешната потресаваща „новина” за убита от гербери атакистка, слава богу, се оказа партенка.

Истинската новина е, че истерията на партийните лидери вече се пръска като зараза из обикновените членове и това може да се окаже с непредвидими последици. Не знам колко филми трябва да си гледал, колко речи да си слушал и колко болно въображеине трябва да имаш, че от няколко произволни факта да сглобиш история за убийство по политически подбуди.

В крайна сметка стана ясно, че някой си Петко Петков от „Атака” в Бургас разбрал-недоразбрал, разгласи надлъж и нашир, че в България хората се трепят за партийни пристрастия. Най-хубавато е, че „жертвата” – 31-годишната Стойка Петрова е жива, здрава и ... не е от „Атака”.

Абсурдна, нелепа, поучителна – каквото и да се каже за ситуацията, малко ще е.
Трябва голяма гъвкавост, за да се измъкнеш в бял костюм от тази тиня. Но Волен е показал, че и да е поизцапан тук-там, се държи все едно е чисто нов. Трудно е да мечтаеш да си драматичен актьор, а животът все те набутва във фарс.

Но нека видим сензацията менте от полезната й страна – фолклорът се обогати с един образ – след „Нероден Петко” си имаме и „Неубита Стойка”.