Коронавирусът не признава граници и никоя държава няма да остане незасегната, така че не трябва да се колебаете, гласи позицията на китайските учени и лекари. Те имат своите основания за това, тъй като мерките взети в Китай към момента изглеждат ефективни и ситуацията там постепенно се нормализира.

РИА Новости помоли учени и лекари от Китай да формулират основните препоръки за справяне с пандемията и да посочат допуснатите грешки.

„Звучи банално, но най-ефективна в началото на епидемията е превенцията, тоест идентифицирането на заразените хора и навременната изолация на всички, които са влезли в контакт с тях”, смята акад. Чонг Наншан, ръководител на експертната комисия на китайския Държавен комитет по здравеопазване. „Но особеността на коронавирусната пневмония е, че още преди първите симптоми, заразеният човек е в състояние да зарази другите. Това е трудно да се предвиди, така че всички контакти трябва да бъдат проверени”.

„Не съм съгласен с подхода на отделни държави, когато те правят тестове само на болни. Така може да бъдат пропуснати латентни случаи на заразата. На всички идващи от чужбина трябва да се правят тестове за нуклеинови киселини и е по-добре да се взимат проби от носа, а не от носоглътката”, добавя Чонг Наншан.

Той подчертава, че коронавирусната пневмония се характеризира с високо ниво на заразност и смъртност и че няма доказателства оздравелите да получават траен имунитет, така че следващата задача е разработването и производството на ефективни ваксини, а това изисква международно сътрудничество.

„В Китай бяха използвани немедикаментозни мерки със социален характер, а именно: изолация, медицински надзор, ограничаване на контактите и снабдяване с лични предпазни средства. Това ни позволи да ограничим разпространението на заразата и да обърнем нарастването на заболеваемостта. Така трябва да се действа и в другите страни. И колкото по-рано, толкова по-добре”, счита Лянг Ваннян ръководителят на експертната комисия за реагиране на епидемията към китайския Държавен комитет по въпросите на здравеопазването.

Ваннян посочва, че в Китай в жилищните квартали е бил наложен строг затворен режим: само един вход с проверка на температурата на всеки, сортиране и дезинфекция на боклука и битовите отпадъци, ограничаване броя на потребителите в супермаркетите и общодостъпна визуална информация за превенцията.

„Особено внимание трябва да се обърне на транспорта”, смята ръководителят на експертната група по епидемичен контрол на областно ниво в най-силно засегната от коронавируса провинция Хубей.

„За да намали пътническия поток и натоварването на вагоните, метрото в Пекин дори въведе система от предварителни заявления за сутрешни пътувания - чрез приложение за смартфон. Всички станции в близост до болници или жилищни сгради бяха оборудвани със системи за подаване на кислород. Платформите, тунелите и помещенията за вентилация се почистват и дезинфекцират няколко пъти на ден”.

„През всичките 17 години след епидемията на острия респираторен синдром (ТОРС) ние считахме това заболяване за единично, систематична научно-изследователска работа по тази тема не беше водена, следователно не бяхме достатъчно подготвени”, признава акад. Джунг Наншан.

Въпреки това китайските учени бързо идентифицираха причинителя на инфекцията в Ухан. Страната веднага разработи планове за противодействие на епидемията, това е голяма стъпка напред в сравнение с 2003 г.

„Лекарите трябва да се защитават максимално и едва тогава да се захващат със спасението на други хора”, подчертава Наншан. „В началото на епидемията, поради липса на осведоменост за мерките за защита и липса на медицински съоръжения и оборудване, около три хиляди здравни работници се заразиха. Това подкопа техния ентусиазъм и работоспособност. Но грешките бяха взети под внимание и скоро дори се появи възможността за допълнително изпращане на 50 хиляди лекари в Ухан”.

Деканът на катедрата по социални изследвания в Уханския университет Хе Сюфън отбелязва, че Китай осъществява три основни форми на организация на хората. Първият е на ниво предприятия и организации на работниците. Там се контролира движението и здравословното състояние на всеки служител.

Вторият е на ниво микрорайони. Управляващата имотите компания или сдружението на собствениците събират наемателите и ги информират за мерки за индивидуална и колективна защита.

И накрая, третата е самоорганизацията. Активисти от всяка жилищна сграда наблюдават за общата дисциплина.

„Интересно е, че по време на епидемия подобни действия не водят до разправии между съседите, а напротив, укрепват духа на взаимопомощ”, смята Хе. „Например, ако всички възрастни в семейството са заразени и хоспитализирани, и децата се върнат у дома след карантината, отговорникът за сградата ще уреди съседите поред да се грижат за непълнолетните”.