Страните в Източна Европа изглежда прескочиха най-страшната част от пандемията COVID-19, но мнозина вярват, че е само въпрос на време преди броят на заразените и починалите в региона драстично да се увеличи.

Ако, или когато се случи, способността на здравните системи да удържат на натиска е много под въпрос, особено като се има предвид опита на по-богати, по-добре оборудвани страни като Испания и Италия.

Отвъд наличието на медицинско оборудване и защитни облекла, основното притеснение е ефектът от "изтичането на мозъци", след като много лекари и медицински сестри са заминали в Западна Европа в търсене на по-добре платена работа.

В държави като Румъния и България, които се присъединиха към Европейския съюз през 2007 г., ефектите от свободното движение на граждани на ЕС са особено видими.

"Ако говорим за Румъния, има някои специалности, които са особено засегнати от свободното движение в ЕС, като една от най-големите области е тази на интензивното лечение", казва пред Euronews Влад Миксич, румънски лекар и анализатор, който също така е независим експерт в борда на Европейската агенция за безопасност и здраве по време на работа.

"Мисля че можем да опишем ситуацията като "перфектната буря", защото липсват лекари, обучени в интензивно лечение, тъй като много от тях заминаха в чужбина, а в същото време имаме огромна нужда от такива специалисти в контекста на епидемията от коронавирус", добави той.

Според Solidaritatea Sanitara - една от най-големите здравни организации в Румъния, обществената здравна система в страната търпи дефицит от почти 40, 000 медицински работници днес, което се равнява на 17,46% от нуждите от персонал в държавните болници.

Подобен е въпросът и в съседната България, където по някои оценки, между 250 и 300 лекари годишно напускат страната, за да работят в чужбина.

"Поради предишни ситуации на "изтичане на мозъци" от Латвия, ние се страхуваме какво ще се случи в бъдеще", казва Евгенийс Калейс, председател на Латвийската болнична асоциация, който добави, че болниците в Латвия са отменили всички планирани дейности, за да се концентрират върху борбата с вируса.

В същото време лекарите, които остават в тези държави, обикновено са по-възрастни и следователно – с по-висок риск да се заразят.

Според Влад Миксич средната възраст при общопрактикуващите лекари в Румъния е между 50 и 60 години, като сред тях има и много по-възрастни. "Един на всеки петима заразени с коронавирус в Румъния в момента е медицинско лице", добави той.

"Изтичането на мозъци" не е единственото притеснително в ситуацията. Здравните системи в страните в Източна Европа са по-малко финансирани от тези в по-богатите страни на Стария континент, което означава, че ресурсите ще се изчерпат и здравните заведения ще се препълнят, в случай че вирусът се разпространи повече в идващите дни и седмици.

"Проблемът е по-обширен", каза Паскал Гарел, главен изпълнителен директор на базираната в Брюксел Европейска организация на болниците и здравните грижи, която има 30 членове в държави в цяла Европа.

"В сравнение със западната част на Европа, обикновено в Източна Европа се харчи много по-малко от БВП за здравеопазване, отколкото в другите страни. Ситуацията в Румъния е драматична по отношение на този процент", добави той.

Румъния има най-малко разходи за здравеопазване като процент от Брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС, според последните данни на Евростат, следвана от страни като Латвия, Полша и Словакия.

Фактът, че много хора са се завърнали в страната от чужбина след като коронавирусът покоси икономиката, вероятно ще има неблагоприятни последици, особено в по-малките населени места, които често се борят с проблема да привлекат лекари и сестри.

В Румъния "говорим за десетки хиляди хора, които се върнаха в селата, където са родени и където живеят възрастните им родители", каза Влад Миксич. "Ако епидемията засегне село или малък град, ще бъде истински проблем да се осигури достатъчно медицински персонал, който да се грижи за хората там".