Любопитно
Дупка с рекордни размери се е отворила в озоновия слой над Арктика
Дупка с рекордни размери се е отворила в озоновия слой над Арктика
В озоновия слой над Арктика се е отворила огромна дупка. Според учените тя е резултат от необичайно ниските температури в атмосферата над Северния полюс.
Дупката, която бе проследена от космоса и Земята през последните няколко дни, достигна рекордни размери, но не се очаква да представлява опасност за хората, освен ако не се придвижи повече на юг, пише The Guardian, цитиран от VESTI.
В случай обаче, че тя достигне населените райони простиращи се там, като Южна Гренландия, хората биха били изложени на повишен риск от слънчево изгаряне.
Към момента за щастие тенденциите сочат, че дупката ще изчезне напълно след няколко седмици.
Учените смятат, че ниските температури в северните полярни райони са довели до необичаен стабилен полярен вятър, както и до наличието на озоноразрушаващи химикали като хлор и бром в атмосферата и именно те са предизвикали образуванието.
"Дупката по принцип е геофизическо любопитство. Наблюдавахме необичайни динамични условия, които водят до процес на химическо изчерпване на озона. Тази динамика позволи по-ниски температури и по-стабилни ветрове от обикновеното в Арктика, което след това предизвика образуването на полярни стратосферни облаци и каталитичното разрушаване на озона", посочва Винсент-Анри Пеух, директор на службата за наблюдение на атмосферата "Коперник".
Дупката няма връзка с пандемията COVID-19, която спомогна за намаляване замърсяването на въздуха и парниковите газове.
Все още е рано да се каже дали необичайно стабилните условия на полярния вихър на Арктика са свързани с климатичната криза или са част от нормалната променливост на времето в стратосфера.
Винсент-Анри Пеух подчерта още, че няма директни последици за климата, тъй като температурите в региона вече се увеличават, забавяйки изчерпването на озона, а дупката ще започне да се оттегля, тъй като полярният въздух се смесва с богатия на озон въздух от по-ниските ширини.
Подобно явление е било наблюдавано за последно през пролетта на 2011 г.
Докато тази дупка в озона над Арктика е рядко явление, то много по-голямата дупка в озоновия слой над Антарктида е основна причина за безпокойство повече от четири десетилетия.
Производството на озоноразрушаващи химикали драстично е намаляло съгласно Монреалския протокол от 1987 г., но изглежда, че някои източници все още функционират, след като през 2018 г. бяха открити неоторизирани емисии от Източен Китай.
Озоновата дупка в Антарктида беше най-малка от 35 години насам през миналия ноември, което показва успеха на усилията за намаляване на производството на вредните замърсители. Това е изключително важно, защото озоновият слой защитава Земята от вредни нива на ултравиолетовите лъчения идващи от Слънцето.
"Новооткритите източници на озоноразрушаващи химикали не са фактор в дупката, наблюдавана в Арктика. Това обаче напомня, че мерките на Монреалския протокол не трябва да се приемат за даденост и че наблюденията от Земята и от спътниците са от основно значение, за да се избегне ситуация, при която нивата на хлор и бром в стратосферата могат да се увеличат отново", коментира Пеуч.
Дупката, която бе проследена от космоса и Земята през последните няколко дни, достигна рекордни размери, но не се очаква да представлява опасност за хората, освен ако не се придвижи повече на юг, пише The Guardian, цитиран от VESTI.
В случай обаче, че тя достигне населените райони простиращи се там, като Южна Гренландия, хората биха били изложени на повишен риск от слънчево изгаряне.
Към момента за щастие тенденциите сочат, че дупката ще изчезне напълно след няколко седмици.
Учените смятат, че ниските температури в северните полярни райони са довели до необичаен стабилен полярен вятър, както и до наличието на озоноразрушаващи химикали като хлор и бром в атмосферата и именно те са предизвикали образуванието.
"Дупката по принцип е геофизическо любопитство. Наблюдавахме необичайни динамични условия, които водят до процес на химическо изчерпване на озона. Тази динамика позволи по-ниски температури и по-стабилни ветрове от обикновеното в Арктика, което след това предизвика образуването на полярни стратосферни облаци и каталитичното разрушаване на озона", посочва Винсент-Анри Пеух, директор на службата за наблюдение на атмосферата "Коперник".
Дупката няма връзка с пандемията COVID-19, която спомогна за намаляване замърсяването на въздуха и парниковите газове.
Все още е рано да се каже дали необичайно стабилните условия на полярния вихър на Арктика са свързани с климатичната криза или са част от нормалната променливост на времето в стратосфера.
Винсент-Анри Пеух подчерта още, че няма директни последици за климата, тъй като температурите в региона вече се увеличават, забавяйки изчерпването на озона, а дупката ще започне да се оттегля, тъй като полярният въздух се смесва с богатия на озон въздух от по-ниските ширини.
Подобно явление е било наблюдавано за последно през пролетта на 2011 г.
Докато тази дупка в озона над Арктика е рядко явление, то много по-голямата дупка в озоновия слой над Антарктида е основна причина за безпокойство повече от четири десетилетия.
Производството на озоноразрушаващи химикали драстично е намаляло съгласно Монреалския протокол от 1987 г., но изглежда, че някои източници все още функционират, след като през 2018 г. бяха открити неоторизирани емисии от Източен Китай.
Озоновата дупка в Антарктида беше най-малка от 35 години насам през миналия ноември, което показва успеха на усилията за намаляване на производството на вредните замърсители. Това е изключително важно, защото озоновият слой защитава Земята от вредни нива на ултравиолетовите лъчения идващи от Слънцето.
"Новооткритите източници на озоноразрушаващи химикали не са фактор в дупката, наблюдавана в Арктика. Това обаче напомня, че мерките на Монреалския протокол не трябва да се приемат за даденост и че наблюденията от Земята и от спътниците са от основно значение, за да се избегне ситуация, при която нивата на хлор и бром в стратосферата могат да се увеличат отново", коментира Пеуч.
Comments
comments powered by Disqus