Оказва се, че COVID-19 определено е обогатил езика ни. Езикът си има свои правила, но пандемията роди нови думи като карантинирам, термометрирам, вкъществувам. И това не е само при нас - езикът, според езиковедите, няма право да ни се сърди.

"Карантинирам", "Коронясване по-скоро", "Вкъществуване примерно", "Карантинирам определено". "Карантиниране на пътникопотока след термометриране и тестуване." Или пък тази дълга дума - "непротивокоронавирусо-карантиноизолационен-стователствувайте"- вяка промяна в обществото води до промени в езика. Езикът намира начин, по който да реагира", казва езиковедът доц. Владислав Миланов пред БНТ.

Eдно е сигурно - думата коронясан вече се използва по-внимателно. А дългата дума непротиво.... и така нататък, едва ли ще има дълъг живот. Карантинирам обаче, според експерти, има големи шансове, защото замества по-дългия израз "поставям под карантина".

"Езиковият носител търси по-кратки форми, чрез които да назовава един процес или едно явление. И е възможно да влезе в следващия речник", казва доц. Владислав Миланов. Това създаване на нови думи няма да ни е за първи път.

"Експертите въведоха в употреба думата срутище", казва езиковеда. И още - ваканцувам, входирам, агресирам, приоритизирам. "Всяка дума всъщност носи посланията на епохата си", казва доц. Миланов. А на COVID-19 не му трябваше епоха, а по-малко от три месеца, за да сложи отпечатъка си. И за да е ясно, че новото не е само в българския език - отново в социалните мрежи се появи съчетанието COVIDIOT - човек, който не спазва наложените мерки.