Експертната група на Медицинския съвет заявихме в нашия доклад, че на този етап никоя от терапевтичните стратегии не е доказала своята ефективност в клинични проучвания, базирани на протоколи, които извличат доказателствени данни.
Това каза пре БНР проф. Коста Костов, специалист по белодробни и вътрешни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”.

Covid-19 е много прилепчив вирус. Това се потвърди във времето на протичането на пандемията. Той в своята патогенност, т.е. в способността си да предизвиква различни изменения в организма, е малко по-слаб от предхождащия го през 2003 г. вирус SARS ковирус и по-малко патогенен от по-късния през 2012 г близкоизточен SARS вирус, предизвикващ близкоизточния респираторен синдром.

За съжаление това, което не знаем все още, е каква е точната, специфичната антивирусна терапия, която спира репликацията на вируса и е с висока ефективност към вируса. Терапевтичните стратегии все още не са преминали през своите фази на клинични проучвания, все още са във фаза на "емпирични доказателства". Базират се на опита на отделни колективи на различни места. Някои от данните са в известна степен противоречиви.

Инкубационният период на този етап е приет да е между 2 и 14 дни. При част от пациентите развитието настъпва по-рано – на втория-третия ден, при някои от тях до 14-ия ден, има и единични случаи на по-дълг инкубационен период, продължил повече от 20 дни. Средно приемаме за начало на симптомите между 5-ия – 7-ия ден.

Този вирус се отличава с едно бързо развитие на симптоматиката. Установено е, че мнозинството от пациентите някъде около 8-ия ден стигат до болнична помощ, 9-10 ден вече са с развита симптоматика, а една част от тях (макар и малък процент) към 10-ия ден достигат до интензивните отделения.

Данните до момента сочат, че при болните се развива познатият на всички лекари пулмолози остър респираторен дистрес синдром. Това е състояние, което не е специфично за настоящия SARS-CoV-2, познато е на медицината, виждаме го всеки есенно-зимен сезон. Този синдром се състои в изливане на възпалителна течност в периферията на белия дроб – там, където са алвеолите, дихателният епител, където се извършва комуникацията с въздуха и където се отдава кислородът на кръвта.

Широко разпространеното дискутирано в медиите условие, че този синдром оставя изключително тежки поражения в белия дроб, при повечето пациенти не покрива истината. Защото от известния ни опит с този синдром една част болните оздравяват напълно, у една част остават оскъдни изменения в дихателния капацитет и при малка част – малки изменения.

В последните дни и седмици се появиха данни, че измененията в белия дроб при този вирус при част от пациентите не приличат на обичайния респираторен дистрес синдром, а имат малко по-различна характеристика. Появяват се сериозни публикации, които сочат, че този синдром повече прилича на измененията на белия дроб, които се наблюдават при височина – т.нар. "височинен бял дроб".

Има разлики в патогенезата в развитието на този синдром, които са деликатни, но променят стратегията към обдишването. Тази стратегия вече е известна на колегите от ВМА и тя се ползва.