Днес Православната църква чества Велика събота - последния ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада, но и очакването на Неговото Възкресение.

огато Исус починал като човек, тялото било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се съединили и Исус възкръснал от мъртвите.

Велика събота е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жените около нея. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. След своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството - правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош и след смъртта си да постигне рая или ада.

В наше време чувствата на вярващите са различни от онази безнадеждност на апостолите в деня след петъка на Христовата смърт. Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му смърт, която не е безцелна гибел, а изкупителна жертва, както изтъква Сам Иисус: "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен".

На днешния ден, който е последен от седмицата по еврейския календар и затова e ден на пълен покой от всякакви дейности - Христос с човешкото Си тяло бил в гроба, а Неговите ученици "поради страх от юдеите" се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят как е възможно да се случи всичко това. За всички тях онази събота била ден на отчаяна безпомощност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена надежда споделяли: "а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил...".

Само жените около света Богородица не падали духом: подготвили още от предната вечер обичайните погребални благовонни масла, с които на сутринта след "съботната почивка" да отидат да помажат тялото на Спасителя. И сутринта "в първия ден на седмицата" те "много рано", още по тъмно, отишли на гроба, където ги очаквала голямата и изключително радостна изненада на Христовото Възкресение.

Тази сутрин богослужението е посветено на древните пророчества и предобрази на Христос. След вчерашния Велики петък, който заради скръбта остава без литургия, днес се служи Василиева литургия, а вечерта няма служба, защото се очаква среднощното пасхално богослужение. Днес вярващите казват молитвените слова: "Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!".

На Велика събота в полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение. Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа "Христос возкресе" и богомолците трикратно му отговарят "Во истину возкресе".

Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.

На Велика събота, наричана още Душната събота, се ходи на гробищата. Приготвят се подавки за починалите близки в семейството.

Тогава се пекат великденските хлябове. Те се правят с млада квас, на вид са кръгли или продълговати, на места с плетеница.

На трапезата трябва да има хляб за кръстника, за близките и за лазарската кумица. Върху тях се поставя яйце, което в различни краища на страната може да е боядисано, но задължително в червено.

Според традициите обикновено днес се меси и пече обредният великденски хляб и е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.