Има много слухове за експедицията на известния изследовател Жак-Ив Кусто до Антарктида през 1972 година. Някои казват, че известният изследовател е намерил извънземни там, докато други твърдят, че са тайни градове на нацистите. Някой смятат, че всички филмови материали от ледения континент на Кусто са били отнети от спецслужбите, които са поставили печат „тайна“ върху тях.

Но какво да кажем за четирите части на филмите за Антарктида от 1973-1974 г., които бяха освободени? Къде е истината и къде е измислицата? Наистина е трудно да се разбере. Като начало, самоличността на самия Кусто може да не е точно такава, каквато я знаем. Дълго време Кусто бе показван на света като смел човек, който призовава да пазим планетата и да се отнасяме с природата внимателно. Но дали е такъв самият Кусто ?

Скритата дейност на изследователя

Ще се изненадате, но смелият учен може да се окаже привърженик на „златния милиард“. Например през 1991 г. в интервю за The UNESCO courier той открито заявява, че човечеството расте твърде бързо и че докато катастрофата не се е случила, трябва да започнем да се отърваваме от 350 хиляди души всеки ден.

Може би си мислите, че той е готов да убива хората, заради животните, които обича? Но не, съдейки по филмите, Кусто се отнасял към природата много безотговорно. За целите на акостирането на кораба той можел да взриви риф с динамит, в името на красив кадър - да нарани малкото на кашалот с винта на кораба, да го доубие и след това да нахрани акулите, показвайки на публиката кървави кадри на изкормването.

Бъдещият изследовател е роден в семейство на наследствени адвокати, баща му е работил за американски милиардери, спонсориращи проекти в университети и научния свят. След като се преместили в Америка, Жак-Ив Кусто и брат му Пиер бързо усвоили английския език. Още на 20-годишна възраст Кусто, който от детството си е обичал морето, постъпва във военноморската академия, обикаля света на платноходка и става офицер. Пътува до Шанхай, СССР, работи като инструктор на крайцера "Сюфрен".

Официалната биография гласи, че Кусто е „сътрудничил на съпротивата“ по време на Втората световна война. Известно е обаче, че той не спира да служи във ВМС при колаборационисткия режим във Виши в Южна Франция, който се появи след поражението на Франция в началото на Втората световна война и падането на Париж през 1940 година.

Първият филм на Кусто, „18 метра под вода“, излиза през 1942 г. в разгара на войната, филмът „Отломките“ се появява през 1943 г., а „Тихи пейзажи“ се появява през 1944 г. Всичко това се случва с подкрепата на брат му Пиер, редактор на един от крайно десните френски вестници, който открито подкрепя нацистите.

След като заснел само няколко филма за морето, той изведнъж станал известен по целия свят и без проблеми получил разрешение да снима в почти всяко водно пространство на Земята. Неговата „Калипсо“, всъщност предоставена на учения за символичен наем от един франк годишно, свободно разорава моретата и океаните, а Кусто жъне лаври и става все по-богат. Той напусна флота едва през 1956 година. Човек може само да гадае кои сили на света зад кулисите доведоха Кусто до гребена на вълната и какво се изисквало от него в замяна.

Тайната на експедицията в Антарктида

Известно е, че паралелно с изследванията Кусто изпълнява различни поръчки, дори търсенето на арабски петрол. Но най-мистериозното събитие било експедицията до Антарктида.

През есента на 1972 г. Калипсо тръгва за Антарктида. Официално Кусто е трябвало да проучи живота на животните и да направи филм. Но докато екипажът води кораба през Атлантическия океан, Кусто отлетял за Ню Йорк и се потопил в работата в американските архиви, както и се срещнал с политици, и подписал споразумение за сътрудничество с НАСА. Американската агенция дала на Кусто хеликоптер и поела ангажимент да сканира със спътниците онези участъци от Антарктида и морското дъно, които Кусто ще посочи.

Въпреки факта, че животинското царство на континента не било добре проучено в източната му част, там имало колонии пингвини и пътища за миграция на китове - Кусто избрал да проучи западната част на Антарктида.

Отначало корабът бил закотвен почти месец в залива Сан Матиас в Аржентина, в който екипажът уж изучавал поведението на китовете. По странно съвпадение, именно в този залив били потопените подводници на нацистите.

През декември 1972 г. корабът се отправил към Антарктида, към земята Елсуърт - безлюдно място, в което практически няма фауна. Тук се намира депресията Бентли - една от най-дълбоките депресии в света, скрита под огромен слой лед.

Според един от водолазите на Калипсо Жан Андре, екипажът на кораба е имал чувството, че Кусто търси нещо. На петия ден от пътуването край бреговете на Елсуърт, корабните радари забелязват голям предмет в плитка вода.

Решено е да се слезе. Самият Кусто не се гмурка, позовавайки се на болест. Представете си изненадата на водолазите, когато открили на дъното на океана цял, вероятно специално наводнен кораб с равномерна четириъгълна палуба, в който можело да се идентифицира безпогрешно самолетоносач. За прикритие той бил боядисан в бяло, но нямало идентификационни номера.

Щом Кусто разбрал за находката, веднага се свързал с някого на сушата и съобщил за всичко. На втория ден французите се опитали да влязат вътре в кораба, но това не могло да стане. Един от водолазитенаранил сериозно ръката си. Може би Кусто го приел като лошо предзнаменование. Или може би задачата вече била изпълнена: със или без НАСА, Кусто намерил мястото, където корабът бил потопен и го посочил на американците.

Веднага след завръщането на Кусто във Франция, всички филми със снимките на потопения кораб са иззети от службите за сигурност. Когато след няколко години международна експедиция отново пристигнала в тези води, тя не намерила самолетоносача в плитчините. Корабът изчезнал, сякаш никога не го е имало.

Какъв е бил този кораб? За да разберете, трябва да помните арктическата експедиция на нацистите през 1938-1939 г. Тогава германският кораб "Швабия" потеглил към Арктика с два самолета на борда. Малцина обаче знаят, че е имало втора група кораби, които нацистите не са обявили. В нея са включени ледоразбивачът „Квебек“, купен от канадците през 1937 г. и преименуван на „Фафнир“, ветроходната кора „Алберт Лео Шлагетер“ и огромния самолетоносач „Манфред фон Рихтхофен“, който е и бившият „Граф Цепелин“, които могат да носят на борда до 50 самолета. Този самолетоносач е построен в корабостроителницата в Германия, но никога не е завършен официално, друг кораб получава името му. Германците като цяло били асове при скриване на кораби.

Известно е, че пилотите на „Швабия” се занимавали с въздушна фотография на земята Елсуърт, която по някаква причина е била много интересна за нацистите. Любопитно е, че след експедицията "Швабия" се връща в Германия чак през 1944 година. До този период в Германия няма информация и за нейния капитан - Алфред Ричър. Но през 1944 г. се появява информация, че „Швабия“ е потопена от британците. Но къде бил екипажът на кораба в продължение на пет години? Не е ли в Антарктида? И какво биха могли да правят нацистите там?

Може да има два отговора: да се създаде база 211 или да търсят нещо толкова ценно, че да не жалят пари, време и дори живот. Но какво било това? Уран? Артефакти? Технология на атлантите?

Вероятно разрешавайки тази загадка, бихме могли да намерим отговора на въпроса как и защо нацистка Германия успя да изпревари целия свят в своите военни разработки и изглежда, че е скочила от 40-те в 60-те години. След войната тонове нацистки архивни документи са изпратени в Съединените щати. От тях американците можели да разберат какво точно се е случило в Антарктида от 1939 до 1944 г. и да разберат какво точно е на борда на самолетоносача .

Очевидно е намерена информация за самолетоносача и неговия товар, а Кусто като бизнесмен просто е участвал в издирването. Американците не се съмнявали в неговата вярност и лоялност.

А Кусто, след като изпълнил възложената му мисия, продължил да плава със своята Калипсо и да изпълнява други задачи на специалните служби, които били платени много щедро.

Източник: life.ru