Сърцебиене, болка в сърдечната област, прескачане, чувство, че чуваш как работи сърцето ти, повишено или понижено кръвно налягане – това се все причини, които често карат хората да наберат 112 и да потърсят спешна помощ или поне да посетят кардиологичен кабинет.

Това са симптомите на сърдечна невроза, които се появяват обикновено при смяна на сезоните и резките колебания на времето, а сега в обстановка на пандемия, доминирана от страх, нарастват многократно, предупреждава кардиологът д-р Мартина Ралева от Кардиологичен център Бургас, к.з.т. "Перла".

Съществуват неврози на редица вътрешни органи, но сърдечната е на първо място, защото сърцето е основен орган и оплакванията пораждат страх от смъртта, а изобилието от информация за сърдечните болести също сериозно подхранва психологически тези неврози. Сърдечната невроза е заболяване, при което сърцето страда, без да е органично болно. Всички изследвания доказват, че то е здраво и няма основания за безпокойство, но болният не вярва на тази констатация и започва да обикаля кардиолозите.

Сърдечните невротични симптоми са придружени от кардиофобия – страх от възможна смърт, от „спиране”, или „пръскане” на сърцето.

Болките в областта на сърцето са много разнообразни – пронизващи, пулсиращи, парещи, стягащи, но е характерно, че те често се променят. Продължителността им обикновено е кратка, но може да се задържи часове и дори да е постоянна. Недостигът на въздух е чувство, което често тревожи пациентите - вдишването е недостатъчно и може да прерасне в страх от смърт чрез задушаване. Стрелкащата сърдечна болка не им позволява да вдишват или издишват дълбоко, затова те често остават в застинала поза до идване на лекар.

Двигателното безпокойство също е характерен симптом. Пациентите не могат да си намерят място, охкат, търсят помощ. В болницата или в присъствие на лекар бързо се успокояват и невротичните прояви изчезват. Обикновено не споделят, че се страхуват от спиране на сърцето и това затруднява различаването на сърдечната невроза от органично сърдечно заболяване, казва д-р Ралева.

Към тези пациенти се пристъпва много внимателно - не бива лекарят след бързо изследване да заяви безапелационното: „Нищо Ви няма. Това са нерви, вземете се в ръце!”, пациентът с кардионевроза оценява това като проява на невнимание и дори некомпетентно отношение, обяснява кардиологът.

Първичният страх от смърт при болка в сърцето води до поява на вторични страхове , които могат да прераснат във фобии. Засегнатите от това страдание се страхуват от действия, които могат да увредят жизнено важния орган – физически натоварвания, преохлаждане, прегряване, пушене, алкохол. Избягват ситуации, в които е затруднено оказване на бърза медицинска помощ. Боят се да останат сами, да посещават кино, театър, където се настаняват близо до изхода. Може да развият и страх от открити пространства… Получава се порочен кръг, в който оплакванията се самозахранват и размножават. Затова при такива случаи се насочват към психотерапевт.

Най-важното е да се спечели доверието на такъв пациент, да се убеди, че лекарят му съчувства в страданието и може да му помогне, подчертава д-р Ралева. Според нея от голямо значение са и психотерапевтичните качества на лекуващия кардиолог.