Изложбата, която от няколко дни посреща посетители в зала "Коджакафалията" на Морското казино, е в памет на Цоня Дражева.

Да се говори за археология в Бургаско и в България въобще, без да се спомене името на Цоня, е не само неуважително към паметта на дългогодишния шеф на Регионалния музей, но и некоректно към фактологията и обективността.

Земите около Бургас са с древна история и наличието на много находки не е изненада. За да можем да говорим днес, че регионът е благодатно място за исторически и културен туризъм, години наред се полагаха целенасочени усилия, зад които стоят професионалният перфекционизъм и откривателският хъс на Цоня Дражева. Крепости, антични градове и светилища днес са в списъка на световноизвестните обекти благодарение на нея.

Археологията докосва Цоня още в студентските й години, докато следва в СУ "Климент Охридски". През 1978 г. тя постъпва в Бургаския музей първоначално като уредник, впоследствие като научен сътрудник, а след това и като дългогодишен директор.

Цоня бе ръководител на проучванията на античния некропол в кв. "Победа", на късноантичната и средновековна крепост Голое при с. Лозарево, на старобългарската крепост Маркели край Карнобат.

Нейният научен интерес беше съсредоточен в църковната архитектура през късната Античност и Средновековието, както и в изследването на сграфито-керамиката през ХІ-ХV в.

Тя участваше в проучванията на римския град Деултум, крепостните стени, епископския център, манастира "Св. Никола" и пещите за с графито-керамика в Созопол, на мегалитното тракийско светилище Беглик таш край Приморско, на църквата "Св. Параскева" край р. Ропотамо, крепостната стена на Ахтопол, крепостта Русокастро, крепостите на полуостров Форос в кв. Крайморие, на манастира "Св. Йоан Кръстител” на остров св. Иван, където бяха открити мощи на светеца.


Минути преди да бъде отворен реликварият с мощите на Св. Йоан Кръстител през лятото на 2010 г.

Дражева организира изследването на мощите с най-модерна техника, за да се установи по категоричен начин тяхната автентичност.

Цоня се отдаваше на всеки обект, но сърцето й биеше най-силно за античния град Аква Калиде край Минералните бани, разказват нейни приятели.

Въпреки че от години Цоня беше в неравна схватка с тежко заболяване, организира в много сериозен мащаб археологическите проучвания на древния град и успя да разкрие частично една от най-големите бани на Балканския полуостров, построени в началото на ІІ в. от римския император Траян и използвана до ден днешен.


Снимка пред разкритите римски терми в Хисаря, януари 2013 г.

Цоня Дражева локализира и разкри монументалната укрепителната система на Акве Калиде, както и най-ранните сгради на римската баня. Тя е откривател и на едно уникално за българското средновековие съкровище от златни монети на императорите Константин ІV и Юстиниян ІІ, които се датират от времето на създаването на Българската държава. За невероятните находки на Аква Калиде м. г. тя получи престижното отличие Археолог на 2012 г.

За Аква Калиде има проект, който ще превърне мястото в в туристически маршрут с много атракции.

В периода 1999-2000 г. като директор на Центъра за музеи, галерии и изобразителни изкуства Цоня Дражева организира няколко големи изложби в чужбина. Сред тях особено популярна, добила широка международна известност, е експозицията в Рим, посветена на Византийското изкуство и културата на средновековните български столици Плиска и Преслав.

Освен работата на терен, която бе страстта на Цоня, тя остави след себе си над 30 научни статии, доклади и съобщения, публикувани на страниците на специализирани издания в България и чужбина. Автор е и на над 100 научно-популярни статии в списания и вестници от националния и местния печат.

Много от експонатите в зала "Коджакафалията" днес са там заради нейните усилия, опит и страст да намери следите от миналото.

За съжаление, Цоня напусна този свят преди да е реализирала в пълнота своите планове, но със сигурност духът й е в залата с изложба, сред находките, които правят Бургаският залив уникално място.