"25 януари: нека всички да научат какво се разиграва в Ухан." С тези думи 65-годишната Фан Фан от Ухан започва да води дневник за пандемията от коронавирус, избухнала в нейния град. Едно изключително интересно четиво, посочва Дойче веле.

На 25 януари 2020 Фан Фан започва да води свой дневник в интернет - това е денят, в който китайските власти изолират родния ѝ град Ухан от външния свят. "Нека всички да научат какво се разиграва в Ухан. Не съм обаче сигурна, че това съобщение ще достигне до хората", пише тя.

Недоверието ѝ е оправдано. Китайското държавно и партийно ръководство контролира не само всички съдържания в класическите медии. От години насам то цензурира и всички потенциално критични текстове в социалните медии. И наистина: разказите в блога на Фан Фан изчезват почти веднага след публикуването им в интернет.

Въпреки това текстовете на 65-годишната блогърка се разпространяват из цялата страна, защото хората ги копират веднага след появата им в мрежата, а държавната цензура не винаги успява да ги отстрани достатъчно бързо. "26 януари: това навреди на всички ни" "26 януари: По време на първата фаза на епидемията властите в Ухан проявиха незаинтересованост и останаха бездейни, а след изолирането на града си пролича цялата им безпомощност и неспособност да се справят със ситуацията. Това предизвика огромна паника сред хората и навреди на всички ни", отбелязва тя в блога. Така Фан Фан изважда на показ системните проблеми на Китай, които в началото на кризата имаха особено драстични последици.

След 71 години господство личната инициатива и самостоятелното мислене са почти заличени, а и нежелани от властта. Вместо това се работи по указания "от горе". "Държавните служители се придържат към указанията, а ако няма такива, те не знаят как да постъпят", пише Фан. Независимо от отчетливата критика на властите, дневникът на Фан не следва опростенческия модел на мислене, който разглежда нещата само в черни или бели краски.

Тя се опитва да бъде дистанциран и честен наблюдател. В дневника си тя дори хвали китайските власти там, където има защо: "21 февруари: Откакто пристигна новият ръководител на провинциалното правителство, борбата с епидемията вече се различава съществено от предишния безпорядък. Смелите му действия доведоха до обрат". Ухан и околностите му остават изолирани в продължение на близо 80 дни. В това време Фан не престава да пише. Тя споделя собствените си наблюдения, цитира свои познати медици, служители в местната власт, както и постинги от интернет.

На 26 февруари Фан например отбелязва, че нейна приятелка лекарка ѝ е казала за наличието на неизследвани извори на заразата - затворите и старческите домове, където имало множество нови инфекции.

Дневникът на 65-годишната жена е четен ежедневно от милиони китайци в интернет. Авторката му става прочута в цялата страна, но това я превръща и в обект на омраза за националистическите кръгове. Става очевидно и друго - че държавната власт не просто толерира вълната от обиди, клевети и злословия по неин адрес, но и дори я подкрепя. "Текстовете на Фан са информации от втора ръка. Те са прекалено мрачни и не излъчват никакво позитивно послание. Дневникът няма никаква стойност. Той може да се използва от чужденци за атаки срещу Китай", отбелязва един видео блогър.

В Китай заклеймяват Фан като агент на Запада. Отправят ѝ заплахи за живота. Въпреки това тя решава да издаде дневника си като печатна книга - но не в своята страна, защото всички тамошни издателства отдавна следват линията на партийното и държавно ръководство. Критични произведения чисто и просто не виждат бял свят. Дневникът на Фан е доста интересно четиво: наблюденията ѝ от Ухан съдържат интересни детайли, те са осмислени и поднесени с емпатия. И най-важното: това е автентичен документ от мястото, на което избухна пандемията от коронавирус.