Г-н Гечев, през миналия управленски мандат левицата остро критикуваше правителството на Бойко Борисов и политиката, която води. Какво променихте в социалното законодателство и какви мерки реализира в социалната сфера правителството на Пламен Орешарски?

-Нека първо да подчертая, че на практика правителството на г - н Борисов, правителството на ГЕРБ нямаше завършена икономическа политика, то имаше едно верую, което претърпя пълен провал и това е веруюто на затягането на коланите на всяка цена, което се изразяваше в ниски инвестиции и най - вече замразяване на доходите на всички социални групи. За да бъдем по – точни - замразяване на заплатите на публичния сектор, замразяване на пенсиите, замразяването на майчинските, въобще замразяване на всички социални разходи. В този смисъл, това беше едно правителство, което провеждаше едностранна дясна политика. При управлението на ГЕРБ замразяването на доходите на хората не беше съпроводено с някаква инвестиционна активност. С няколко думи нито инвестиции, нито възраждане на икономиката, нито социални програми. Бившият министър на финансите г - н Симеон Дянков провеждаше една тарикатска политика на замразяване на разплащанията на фирмите, които са изпълнявали обществени поръчки. Бавеха плащанията с 6 - 7 месеца, повече от година, с цел да отчитат по - малки разходи в бюджета. Стотици милиони, по - скоро някъде около половин милиард бяха се събрали през 2012 и първата половина на 2013 г. , неразплатени с частния бизнес. Тоест цената на тези лъжедоклади с добри финансови показатели бяха за сметка на хиляди български фирми. И това доведе до фалити на 150 000 фирми през мандата на ГЕРБ и замразяването на всички социални програми и разходи за почти четири години. Така, че с идването на власт на новото правителство трябваше да променим тази философия и това вече се вижда - размразяване на социалните разходи, постепенно увеличение на пенсиите, съобразно Швейцарското правило, увеличаване на майчинските. Увеличи се минималната работна заплата на 340 лв. Това доведе и до увеличение на средната работна заплата. Увеличението на тези разходи е синхронизирано с увеличението на брутния вътрешен продукт на страната.

Не е тайна, че добра социална политика се прави с много пари. Кои са новите моменти в отношението на правителството с деловите страни и бизнеса?

-Добър въпрос. Добрата социална политика се прави с много пари и резонният въпрос ще бъде: Откъде пък ще дойдат парите? Ние, българите, трябва да произвеждаме повече, а за да произвеждаме повече, трябва да има повече инвестиции. Ще Ви дам един пример, който прави качествено различна политиката на левицата в сравнение с това, което правеха колегите от ГЕРБ. Ние за първи път заделихме половин милиард лева, създадохме един специален инвестиционен фонд в бюджета на държавата, който инвестиционен фонд от половин милиард, забележете се разпределя на основата на пазарни принципи на основата на публично - частно партньорство и конкурсно начало, съобразяване със спецификата на регионите на страната. Тези средства бяха разпределени и те вече започват да дават резултати. Тъй като когато държавата отделя половин милиард, тези пари ще привлекат поне още един милиард лева в публично - частното партньорство, т.е. те ще бъдат така да се каже катализатори на целия инвестиционен процес. Освен това тези пари ще минат през българските фирми и през българските семейства. Защото българските семейства работят във фирми, които изпълняват поръчки на общини, на региони, национални проекти. Една значителна част от този половин милиард лева вече около 30% е договорирана, най - вероятно до средата на годината ще бъдат договорирани и останалите средства. До края на годината да се получи едно допълнително стимулиране на растеж и българската икономика в момента. Вчера излязоха данните за първото тримесечие, които са оптимистични - 1,2% е растежът и то при затрудненията, които имаме с кризата около Украйна.

Моля Ви да коментирате мерките и законодателните инициативи, отнасящи се до антимонополната политика и по - специално законите за потребителските кредит и промените, които обсъждате във връзка с дейността на търговските вериги, ограничаването на офшорните фирми.

-Да, става въпрос за пакет от закони и ние почти приключихме тяхното приемане. Остана малко да поработим след изборите, за да можем да завършим този пакет от закони, които касаят българските производители и българските потребители. Например всички знаят, че има проблем в отношенията между българските доставчици и търговските фирми, особено с търговските вериги. Проблемът е, че балансът на интересите беше нарушен. В нарушение на законите за конкуренцията тези фирми са си позволявали да нарушават правата на доставчиците да изкупуват тяхната продукция понякога и на цени, които са под разходите на доставчиците, да ограничават свободата на доставчиците да продават техните стоки и услуги на различни фирми, не само на определена търговска верига, много често са карали доставчиците да покриват чисто търговски разходи - обновяване на складова база, на подновяване на щандове, провеждане на маркетингови проучвания, което в целия свят си е за сметка на търговеца като е включено в търговската отстъпка. Казвам това на основата на десетки договори, с които се запознахме в Комисията за икономическата политика. Ние променихме тези условия със закон, който мина на първо четене, няма никакво съмнение, че ще мине и на второ четене, тъй като има подкрепата на управляващите, има и широка обществена подкрепа. И най - вероятно в близките три месеца, след влизането в сила на закона, българските доставчици ще могат да работят при нови условия. Правим промени в закона за конкуренцията, които ще защитят българските производители. Те не са за сметка на търговските вериги, но все пак възстановяват баланса на интересите и дават възможност на българските производители и търговци да организират отношенията си така както те са в целия Европейски съюз. Колкото до Закона за потребителския кредит, той беше разширен, включително и с ипотечните кредити. На практика всяко българско семейство е свързано с този закон, тъй като следвайки практиката на Европа и на други страни, по - голямата част от жилищата ще закупват чрез ипотечни кредити. На практика всяко българско семейство е свързано с този закон, тъй като следвайки практиката на Европа и на други страни, по - голямата част от жилищата ще закупват чрез ипотечни кредити. Какво направихме ние? Първо, в приетия вече закон, който ще влезе след около два месеца, тъй като ние дадохме срок три месеца срок на банковата система да се реорганизира и да се подготви за новите условия, българските граждани ще могат вече пряко да следят измененията на лихвите. Да припомня, че досега за съжаление в продължение на повече от 20 години, повечето банки си позволяваха лукса в нарушение на европейската практика, да променят лихвите даже със задна дата или да променят лихвите по начин, който устройва самите банки. Тоест, винаги когато банката има някакви затруднения и проблеми с печалбата, тя увеличаваше лихвите за сметка на българските кредитополучатели. Сега ние въвеждаме пазарен принцип за формирането на лихвата. Като казвам въвеждаме, може би точното понятие ще бъде прилагаме европейските практики. За сведение, България в резултат на този закон, за съжаление е последната страна, която прави такива промени. Лихвата няма да се променя със задна дата и всеки български гражданин ще може да следи в интернет, по телевизията, в пресата, чрез обаждане до банката, която ще бъде задължена да информира гражданите, ще може да следи как се променя неговата лихва, а не да бъде изненадван от банките със задна дата за лихви, които почти винаги са по - високи. Освен това ние разкрепостяваме българите - досега практиката беше, че когато някой тегли от банката кредит за жилище, на практика той е закрепостен към тази банка за 30 години, тъй като ако някой от нас решеше предсрочно да се издължа на тази банка или пък да мине към друга банка с по - ниски лихвени проценти, това беше невъзможно, тъй като банките налагаха така наречените наказателни лихви, до и над 5%. Сега ние казваме: Искаме европейска практика в тези отношения, както и другите 27 страни - членки на ЕС, забраняваме на банките да изискват и да налагат такива задължителни такси, ако гражданите са изплатили вече 12 вноски. Тоест, всеки български гражданин, теглил такъв ипотечен кредит, след първите 12 вноски, или една година, не дължи никакви наказателни такси. И тогава, на основата на конкуренцията, ако друга банка му предлага по - благоприятни условия, просто той може да се премести в другата банка. Това ще накара банките да работят по - добре, ще върне конкуренцията на пазара, ще ликвидира монопола в ипотечните кредити.

Правителството и управляващото парламентарно мнозинство предприеха широко настъпление срещу енергоразпределителните дружества. Какви са причините за евентуалното отнемане на лицензите на дружествата?

-Не съм експерт в тази теми, но като икономист и като депутат, който следи процесите в енергетиката, тъй като това е секторът, от който зависи цялата икономика, аз смятам, че това, което прави държавата в момента, под държавата разбирам независимата агенция ДКЕВР, която прави проверки на тези дружества, просто се отказва от това, което беше изнесено и в пресата, че електроразпределителните дружества в редица случаи си позволяват недопустимия лукс, бих казал, да нарушават договорите, които са подписали и да нарушават правата на българските граждани, поради което ДКЕВР на основата на тези проверки, заплашва с отнемане на лиценза, ако тези дружества не изпълнят условията по договорите, ако не преведат своята дейност в съответствие с тези договори и ако няма баланс на интересите между потребителите на електричество - граждани и фирми, и съответно доставчиците. И както виждате, числата са доста притеснителни, тъй като се оказва, че става дума за неизплатени стотици милиони левове задължения на електроразпределителните дружества към НЕК, а българската държава не може да позволи такова незачитане на българските закони и неизпълнение на данъчни задължения. Веднага Ви давам пример от преди дни, че във Великобритания на едно от електроразпределителните дружества, което оперира и в България, са наложили глоба от 12 милиона паунда за нарушения на правилата. Така, че този който е дал лиценза, той има право и да го отнеме. Дали ще го отнеме, това вече ще зависи от окончателното решение на ДКЕВР, разбира се и от окончателното решение на българския съд. Държавата се връща на полето и ще защитава интересите на българите и на българските производители.