Долината на река Хунза (границата на Индия и Пакистан) се нарича "оазис на младостта". Продължителността на живота на жителите на тази долина е 110-120 години. Те почти никога не се разболяват, изглеждат млади. Това означава, че има определен начин на живот, приближаващ се до идеала, когато хората се чувстват здрави, щастливи, не остаряват, както в други страни, до 40-50-годишна възраст, съобщава earth-chronicles.ru.
Любопитно е, че жителите на долината Хунза, за разлика от съседните националности, приличат много на европейци.

Хунзите се къпят в ледена вода дори на 15 градуса под нулата, играят игри на открито до сто години, 40-годишните им жени изглеждат като момичета, на 60 години запазват формата и изяществото си, а на 65 раждат деца. През лятото ядат сурови плодове и зеленчуци, през зимата - сушени кайсии на слънце и покълнали зърна, овче сирене.

Интересно е още нещо: жителите имат период, в който плодът още не е узрял - нарича се „гладна пролет“ и продължава от два до четири месеца. През тези месеци те не ядат почти нищо и само веднъж на ден пият напитка от сушени кайсии. Тази диета е издигната до култова и строго спазвана.

В книгата „Хунзата е нация, която не познава болестите“, Р. Бирчър подчертава следните много важни предимства на модела на хранене в тази страна:

на първо място, той е вегетариански;
- голям брой сурови храни;
- зеленчуците и плодовете преобладават в ежедневната диета;
- натурални продукти, без химикализация и приготвени със запазване на всички биологично ценни вещества;
- алкохолът и лакомствата се консумират изключително рядко;
- много умерен прием на сол; продукти, отглеждани само на собствена домашна почва;
- редовни периоди на гладуване.

Към това трябва да се добавят и други фактори, благоприятни за здравословното дълголетие. Но начинът на хранене тук е безспорно много важен, решаващ.

През 1963 г. френска медицинска експедиция посещава Хунза. В резултат на нейното преброяване е установено, че средната продължителност на живота на хунзакутите е 120 години, която е два пъти по-голяма от тази сред европейците. През август 1977 г. на конгрес за рака в Париж е направено изявление: "В съответствие с данните на геокарцинологията (науката за изучаване на рак в различни региони на света), пълното отсъствие на рак се среща само сред хората на Хунза."

През април 1984 г. един от хонконгските вестници съобщава за следния изненадващ инцидент. Един от хунзакутите, чието име беше Саид Абдул Мобут, пристигнал на лондонското летище Хийтроу, озадачи работниците на емиграционната служба, когато представи паспорта си. Според документа хунзакутът е роден през 1823 г. и е на 160 години. Придружаващият Мобуда Мула отбеляза, че неговият спътник се счита за светец в страната Хунза, известна със своите столетници. Мобуда има отлично здраве и здрав разум. Спомня си събитията от 1850 година.

Местните жители казват за своята тайна на дълголетието: бъдете вегетарианец, работете винаги и физически, постоянно се движете и не променяйте ритъма на живота, тогава ще живеете до 120-150 години.