Тримата мъченици Мануил, Савел и Измаил били родни братя и живели в Персия през ІV век. По онова време вече имало много християни в Персия. Персите постепенно се запознавали с новата вяра от общуването си със съседните (на запад от Персия) области на Римската империя.

Бащата на Мануил, Савел и Измаил бил езичник, но майка им била просветена християнка и тя възпитала синовете си в християнска вяра. Като добре образовани млади хора, те скоро заели високи държавни длъжности. А заради християнската си вяра след време тримата били избрани от персийския цар да отидат и да водят преговори за мир с император Юлиан (известен с прозвището Отстъпник).

Юлиан, макар на младини да изповядвал християнската вяра, по-късно се отрекъл от нея и се върнал към езическите обреди. Дори започнал със сила да налага в империята идолопоклонството. Когато персийските пратеници пристигнали при него, той извършвал някакво тържество в чест на боговете. Тази гледка ги натъжила много и те открито изразили недоволството си, че владетелят на страната, която те смятали за християнска, въвежда отново езическата вяра.

Но някои хора съобщили на Юлиан за техните изказвания. Затова той наредил да ги заловят и затворят в тъмница. На другия ден вместо за преговори те били извикани на съд за неуважение към императора и неговите вярвания. Юлиан ги убеждавал да се отрекат от християнството, за да им се опрости неуважението към личността му. Но те твърдо изповядали вярата си и затова били предадени на жестоки изтезания. Тримата братя мъжествено изтърпели страданията заради вярата си и накрая по решение на Юлиан били посечени с меч.

Когато персийският цар чул какво е сторил Юлиан с неговите пратеници, подновил войната. Юлиан бил напълно разбит и сам загинал в тази война в 363 г.