Новият коронавирус мутира, а това допълнително затруднява разработването на ефикасно лекарство и ваксина. Близо половин година след началото на пандемията учени по цял свят са регистрирали около 100 различни мутации на SARS-CoV-2, съобщава „Дойче веле”.

Генетичният материал на вирусите с времето мутира и така възникват нови подвидове. В хода на този процес може да се променят и свойствата на вируса – той може както да отслабне, така и да стане по-агресивен и смъртоносен.

В мутациите вероятно се крие и отговорът на въпроса: Защо в различните региони на света коронавирусът заразява различни групи хора, а заболяването ковид-19 протича по различен начин и има различна смъртност.

Сега изглежда вирусът отново е мутирал в Китай – страната, от която се счита, че тръгна пандемията. Доскоро изглеждаше, че заразата е спряна там. Властите регистрираха само единични случаи. Но в момента има няколко нови огнища, в които по всичко изглежда вирусът не е „внесен” отвън.

Първите тестове показаха още, че в Китай явно се разпространява нова мутация, която се отличава от оригиналния щам. Проследявайки я, китайските учени стигнаха до пазар в Пекин, където се транжира вносна сьомга. По-късно обаче информацията, че това е източникът на новия щам, беше опровергана.

Все пак пазарът спешно беше затворен, а около 10 000 души, които имат връзка с него, се тестват за SARS-CoV-2.

В южната част на Пекин бяха изолирани няколко жилищни блока, затворени бяха общо девет училища и детски градини. Градските власти отложиха отварянето на основните училища и забраниха груповите пътувания до други провинции.

Как точно мутира коронавирусът?

За да се размножава, той има нужда от клетка-гостоприемник. Когато проникнат в тази клетка, вирусите внасят своя генетичен материал. По този начин клетките на човешкото тяло започват да копират вируса, произвеждайки милиони бройки.

В идеалния случай всеки нов вирус е напълно идентичен със стария, но обикновено не е така и в генетичния код има малки разлики. В повечето случаи те не са функционални и не се предават на следващото поколение вируси. Но понякога генетичните грешки променят функциите на вируса и се предават при копирането. Така той мутира.

Такива мутации не го правят непременно по-опасен, напротив – вирусът може да се адаптира към средата и да стане по-малко смъртоносен за гостоприемника.

Редица индикатори показват, че новата вълна на коронавируса в Китай е предизвикана от мутация, при която симптомите на болестта се развиват по-бавно. Известният германски специалист Кристиян Дростен смята, че това може да е за добро. Според него, мутиралият вирус за разлика от предишните му варианти, навярно „се размножава по-бързо в лигавицата на носа”. Така болестта постепенно може да се превърне просто в хрема, която не засяга белите дробове.

Но може да се развие и друг, по-опасен сценарий. „Ако мутиралият вирус наистина се размножава по-бързо, той може тежко да удари и другаде – не само в носа, но и в белите дробове.”

Дростен обяснява, че при този сценарий засегнатите ще се чувстват истински болни, а не просто хремави или неразположени. Това от своя страна може да ги накара да си останат вкъщи и да спрат разпространяването му. „А за самия вирус това не е изгодно“, казва вирусологът. Според него, по-бързото разпространяване в крайна сметка води до това, че „вирусните епидемии стават по-безобидни.”

Най-благоприятният сценарий

Мутиращият коронавирус може дори толкова да отслабне, че в крайна сметка съвсем да изчезне – както се случи с причинителя на ТОРС (Тежък остър респираторен синдром) през 2003 година. През ноември 2002 година пандемията ТОРС тръгна от Южен Китай и само за няколко седмици се разпространи почти на всички континенти. Това беше и първата пандемия през XXI век, която вся страх сред милиони хора. Накрая обаче тя затихна само за половин година, взимайки общо 774 жертви. През май 2004 година Световната здравна организация оповести, че пандемията от ТОРС е победена.