Преди години, без голям шум и остри дебати, в САЩ започват да се оформят едни, да ги нарека, ревизионистични настроения. Обществени кръгове се заемат да преразгледат и преосмислят живота и делата на национално признати фигури, в чиито биографии, наред с големия им принос към родината, се преплитат в една или друга степен определения за расова дискриминация.

Един от тези, които постепенно попадат в известна немилост в родината си, е третият президент на САЩ Томас Джеферсън. Той е възхваляван заради написаната лично от него Декларация за независимостта, родила през 1775 г. свободното американско общество като неотменно човешко право. Големи са заслугите му за нацията като политически философ, държавен глава, радетел за религиозни свободи, архитект, археолог,изобретател, плантатор и основател на Университета на Вирджиния.

През 1918 г паметникът на Джеферсън в мемориалния комплекс във Вашингтон става все по- непопулярен, да не кажа, че май вече никой не почита третия президент тук. Парадокс е , че човекът, който най-недвусмислено се е обявявал за противник на робството, който е наричан „Най-бележития радетел за човешка свобода” в САЩ, е неглижиран заради това, че е бил и робовладелец.
Свикнал с какви ли не американски ексцентричности, вглъбен в космополитните проблеми на човечеството, светът почти не научава – или въобще не обръща внимание - на тази нова тенденция.

Но само преди седмици, след полицейския произвол над един чернокож американец, духът внезапно експлоадира заедно с бутилката, подпали от много краища САЩ и все по настъпателно се прехвърля в Европа, в Азия, в Австралия... По цял свят тълпи омерзени от неизживяната все още расова дискриминация в страната на неограничените възможности и защитници на човешките права и свободи, отвръщат на позора на полицията в Минеаполис с остри протести, с хаос, насилие и с жестоки материални погроми.

Поредните разпространени по медиите кадри показват как в прекрасния американски курортен център Маями се водят улични битки между протестиращи и органите на реда точно в квартала, където един мраморен Христофор Колумб през 1953 г. бе получил признанието на местните хора за открития от него американски континент.


Спортната зала на Bаyside





Паметника на Христофор Колумб.


Бре, казвам си, все пак американците имали памет...Още преди 65 години, точно 465 години след като кракът на Колумб стъпил на този континент/САЩ дори не е съществувал тогава/, му сложили това поетично признание на плажа в Маями:
"Той мечтаеше страхотно;
Той дерзаеше смело;
Той постигаше могъщи неща;
Воден от ръката на Господ;
Той ни даде нов свят-Америка."

Сега славата на Колумб е захвърлена на бунището,защото ...и той преди 5 века се бил отнасял зле с индианците и друго коренно население по откритите от него нови земи.