На стената
Еньов ден е - берем билки, къпем се с роса, гадаем с мълчана вода
Еньов ден е - берем билки, къпем се с роса, гадаем с мълчана вода
На 24 юни църквата празнува рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. В нашите български вярвания празникът е известен като Еньовден.
В българската традиция Лятното слънцестоене се чества с голям празник – Еньовден (24 юни). Поверието твърди, че в нощта срещу Еньовден звездната енергия влива магическа сила в билките, а с първите лъчи слънцето ги прави още по-лековити. В този миг цялата слънчево-звездна енергия се концентрира в тях. Затова те се берат рано по изгрев, за да се запази целебната им сила.
Изплетете цветен венец и го носете на главата си, като символ на здраве, красота и светлина. Наберете жълт кантарион или салвия, направете китка и я окачете вкъщи, за да предпазва дома ви от мълнии и негативни сили. За защитни цели използвайте също иглика, вратига, комунига, чемерика, росен и тинтява.
Росата в тази утрин също е лечебна. Измийте лицето си с капки роса или легнете направо в росна трева рано сутринта на Еньовден за здраве. Окъпете се в извор, река или море, защото там целебните лъчи на изгрева са докоснали водата, която като естествен вместител на енергията ще ви дари с неговата мощ!
За ритуалите на този ден се използва мълчана вода, като основна съставка в магическите рецепти. Според традицията мълчаната вода се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, през нощта преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва, за да се запази магическата й сила.
Силата на мълчаната вода се крие в нейната чистота, в съхранения неутралитет на енергийната й структура, който е основа за понататъшното й зареждане с желаната енергия.
В нощта на Еньовден в бяло котле с мълчана вода се топят китки цветя, завързани със сребърни накити, които се оставят под открито небе, за да се слеят с магическата сила на звездите. На другата сутрин най-възрастната жена в дома извършва гадаене за сватба, здраве и плодородие.
Сезонни символи за празнуване: венец и китки от цветя и билки, набрани по изгрев, житен клас, мълчана вода, роса, огън.
Традиционна трапеза: Супа от киселец, ястие от зеленчуци, качамак с мед и орехи, мусака с картофи и гъби, курабии с формата на слънце.
В българската традиция Лятното слънцестоене се чества с голям празник – Еньовден (24 юни). Поверието твърди, че в нощта срещу Еньовден звездната енергия влива магическа сила в билките, а с първите лъчи слънцето ги прави още по-лековити. В този миг цялата слънчево-звездна енергия се концентрира в тях. Затова те се берат рано по изгрев, за да се запази целебната им сила.
Изплетете цветен венец и го носете на главата си, като символ на здраве, красота и светлина. Наберете жълт кантарион или салвия, направете китка и я окачете вкъщи, за да предпазва дома ви от мълнии и негативни сили. За защитни цели използвайте също иглика, вратига, комунига, чемерика, росен и тинтява.
Росата в тази утрин също е лечебна. Измийте лицето си с капки роса или легнете направо в росна трева рано сутринта на Еньовден за здраве. Окъпете се в извор, река или море, защото там целебните лъчи на изгрева са докоснали водата, която като естествен вместител на енергията ще ви дари с неговата мощ!
За ритуалите на този ден се използва мълчана вода, като основна съставка в магическите рецепти. Според традицията мълчаната вода се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, през нощта преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва, за да се запази магическата й сила.
Силата на мълчаната вода се крие в нейната чистота, в съхранения неутралитет на енергийната й структура, който е основа за понататъшното й зареждане с желаната енергия.
В нощта на Еньовден в бяло котле с мълчана вода се топят китки цветя, завързани със сребърни накити, които се оставят под открито небе, за да се слеят с магическата сила на звездите. На другата сутрин най-възрастната жена в дома извършва гадаене за сватба, здраве и плодородие.
Сезонни символи за празнуване: венец и китки от цветя и билки, набрани по изгрев, житен клас, мълчана вода, роса, огън.
Традиционна трапеза: Супа от киселец, ястие от зеленчуци, качамак с мед и орехи, мусака с картофи и гъби, курабии с формата на слънце.
Comments
comments powered by Disqus