Един от затрупаните в тунел „Железница” разказва за инцидента
Скалната маса се срутва в момент, в който Георги Филипов и двамата му колеги укрепват дъното на тунела, което току-що са прокопали. „Получи се срутване, което човек не може да предвиди. Това става мигновено, няма как да вземеш адекватни мерки.
Виждам го пред мене как почва да ни затрупва и нищо повече не можеш да направиш. Пак късмет извадихме.
Аз бях до половината затрупан, до гърдите. Колегите ме извадиха и ме издърпаха назад. След това се разпоредих да докарат багера и да почнат да откопават бързо момчетата.
Бях затрупан до половината, легнал. Няма как да станеш прав. Бях зад едното момче, той беше затрупан целия, само една част от гърба му се виждаше”, разказва Филипов. Той е категоричен, че срутването на скалите не е станало заради пропуски или заради грешки. Той е убеден, че инцидентът е бил практически непредвидим.
„Технологично всичко беше направено както трябва, даже допълнително се консервира забоя, за да може да не влиза въздух между порите. Просто
геологията е много лоша и оттам се получава неща, които не може да ги предвидиш”,
добавя той.
Но инцидентите не плашат Филипов и той е категоричен, че няма да смени професията си. Днес тримата работници са живи благодарение най-вече на колегите им, които с риск за собствения си живот се хвърлят да търсят затрупаните.
„Искам да благодаря на всички колеги, затова че са безстрашни и са силни и смели хора, защото тая работа не е за всеки, с тая работа може да работи човек, който се отдава на всичко, има воля, има желание и е безстрашен. За мен те са бойци.
Няма шанс, просто това става мигновено. Имах време само да погледна нагоре и вече усетих как ме затрупа, нищо повече, това става за части от секундата. Дай Боже, по-бързо да се възстановяваме, аз съм най-добре от всички мои колеги, пожелавам и на тях бързо да се оправят и да бъдат все така смели и всеотдайни”, заяви Филипов.
Comments
comments powered by Disqus