Целият китайски народ живее от ориза, но някъде той е отглеждан по интересна и атрактивна технология.

В провинция Гуанси са оризовите тераси на автономния район Лонгшенг. Както се твърди, тук се добива най-вкусният ориз в цялата необятна Поднебесна империя.


Оризовите полета

Китайците сеят тази култура върху планински склонове от 13-ти век насам. Тогава се е почувствал недостиг на селскостопанска продукция, за която не била достатъчна обработваемата земя. С упорство, чутовно търпение и къртовски труд, бавно и последователно хората започват да оформят стъпала едно над друго за засаждане на ориз по хребетите на планините, от полите почти до върховете им. Прецизни иригационни системи осигуряват напояването, но така че всички стъпала са еднакво добре оводнявани, без стичащата се надолу вода да ги разрушава или да отмива почвата им.

Терасите се пълнят през дъждовните месеци от валежите или, ако те са недостатъчни, от специално изградени и запълнени водоеми. Застиващата неподвижно за дълго време, богата на микроелементи дъждовна вода, спира растежа на плевелите отдолу и обогатява почвата с естествено азотно наторяване. В подходящо време тук се разсажда ориз, който расте, избуява, узрява и накрая се превръща в онова вкусно ястие, без което нито една китайска трапеза не може на закуска, на обяд и на вечеря…

Терасите на Лонгшенг заемат близо 70 квадратни километра и се издигат на височина от 300 до 1100 м над морското равнище. Никога тези, които са превивали гърбове през вековете да поддържат своите стъпаловидни ниви, не са си представяли, че някога те ще станат световно известни.


Новостроящите се хотели,

Но уникалните, изключително впечатляващи гледки от огледалните повърхности на застиналата вода, засаждането, окопаването, зеленият килим на растящия ориз, зреенето му и прибирането на реколтата е забелязано и оценено от китайските туроператори, които започват да включват в своите програми все повече и повече туристически обиколки в този район. Това станало без да се иска разрешение от стопаните на терасите, които в един момент заплашили да спрат оводняването, за да преустановят отглеждането на ориз и да се спасят от безогледното стълпотворение на нескончаемите човешки потоци.

Постепенно обаче нещата са урегулирани и в крайна сметка победила…силата на парите. Тоест, мястото се превърнало в по-мощна туристическа дестинация, отколкото в селскостопанска площадка за добив на зърно. Сега терасите се поддържат не толкова за реколтата, колкото именно да привличат туристи.

А туристите наистина непрестанно се тълпят в желанието си да видят с очите си това невероятно красиво вековно достижение на човешкия гений и умелите китайски ръце. Те пристигат от цял свят до терасите Лонгжи, което означава „Гръбнакът на дракона”. Наречени са така, защото, погледната от най-високо място, подредбата на издигащите се стъпала прилича на застъпващи се драконови люспи.
Пътят от долните тераси до най-горните минава през дървените къщи на неголямо селище, което напълно се е специализирало в туристическия бранш.

Почти всеки дом предлага квартира за нощувки. Малките къщички отстъпват на бързо строящи се хотели, оформени са специални наблюдателни площадки, сувенирни магазинчета предлагат ръчно изработени предмети от местни суровини и се показват интересни атракции.


Приготвяне на специална люта смес против ставни заболявания

Една от тези атракции е да срещнеш, да докоснеш и се увековечиш на фотография с представители на някои от многовековните етнически общности – Чуанг, Донг и Яо, които все още живеят в тези труднодостъпни планини и пазят своите традиции.

Друга атракция е да опиташ специфичните местни ястия като ориз, приготвян в бамбукови стебла с опушване, както и изключително лютивата специална смес, която пази здравето на селяните, прекарващи сред водата на своите оризови тераси почти през цялата година.

Автор Атанаска Русева- журналист, главен редактор на вестник "Нефтохимик" и дългогодишен кореспондент на в.к "Черноморски фар".Сътрудничила е по икономически теми на вестниците "Икономически живот", "Труд", Стандарт",Отечествен фронт", "Дума", на Радио Варна и Бургаското общинско радио.