"Трубадур" на сцената на Летния театър в Бургас
Световноизвестният тенор Камен Чанев сряда вечерта ще се превъплъти в драматичната роля на трубадура Манрико, за когото звездите са отредили трънлива съдба, осеяна със съдбовни препятствия, среща с чистата любов, неизбежния трагизъм на изкуплението.
Трубадур" е една от най-обичаните опери на Джузепе Верди. Красивата Вердиева музика ще събере на откритата сцена в Приморския парк именити оперни артисти - освен гостуващия тенор Камен Чанев, в ролята на Леонора бургаската публика и гостите на града ще имат възможността да присъстват на забележителния дебют на сопраното Мария Цветкова-Маджарова.
В ролята на противоречивата драматична фигура на граф Ди Луна ще видим баритона Александър Крунев. Мецосопраното Даниела Дякова, която наскоро гледахме в ролята на загадъчната гадателка Улрика в операта "Бал с маски" от Верди - на откриването на Бургаските музикални празници, ще влезе в ролята на Азучена.
Като Ферандо, началник на дворцовата стража, публиката ще види баса Диман Панчев, който миналата седмица бе в ролята на заговорника Том в "Бал с маски". В ролята на Инес, доверената приятелка на Леонора, на сцената излиза мецосопраното Лина Пеева, която е и помощник-режисьор на постановката.
Руиц ще бъде Любомир Тодоров, в образа на Стария циганин влиза Николай Николов, Вестител ще бъде Вълю Тотев. В мащабния спектакъл вземат участие оркестър, хор и балет на Държавна опера - Бургас. Диригент е маестро Иван Кожухаров, впечатляващата режисура и сценографията, както и красивите костюми, напълно в духа на представяната епоха, са дело на Иван Савов.
Диригент на хоровия състав - основен участник в развитието на драматизма на сценичното действие, е Невена Михайлова, която наскоро бе удостоена с наградата на Община Бургас за особени заслуги в сферата на културата. Концертмайстор е Ваня Златева, помощник-режисьори на постановката са Лина Пеева и Петър Тихолов.
Джузепе Верди написва музиката през 1852 г., само за 29 дни. Първата й премиера е през януари 1853 г. в театър "Аполо" в Рим. Части от "Трубадур" са поставяни в България още в началото на оперното изкуство у нас - през 1914 г.
Либретото на операта е стъпило върху едноименната драма на Гарсия Гутиерес. Действието се развива в Бискай и Арагон /Испания/ през XV век. Циганка омагьосва по-малкия син на бащата на граф Ди Луна, заради което е изгорена на клада. Нейната дъщеря се е заклела да отмъсти на графа и открадва детето. Старият граф, умирайки от мъка, заклева по-големия си син да намери своя изгубен брат. Мисията останала неизпълнена, докато постепенно трагедията е била забравила. До момента, в който графът, по-големият брат, се изправя пред политическия противник и съперник в любовта трубадурът Манрико. Двамата се заричат да се явят на дуел помежду си.
Майката на Манрико, циганката Азучена, разказва на сина си, че бащата на граф Ди Луна е изгорил майка й на клада и как се е опитала да отмъсти, открадвайки детето на стария граф с намерението да го изгори в огъня. За свой ужас, тя хвърля в бързината собствения си син. Манрико започва да изпитва съмнения дали е истински син на Азучена... В това време вестител донася писмо, че любимата му Леонора, излъгана, че той е убит в дуел, ще постъпи в манастир. Опитвайки да я разубеди, пред манастира среща отново граф Ди Луна. Графът опитва да провали церемонията по замонашване на любимата си, но Манрико отвежда със себе си младата жена.
Войниците на графа обсаждат крепостта Кастелор, в която са се затворили Ленора и Манрико. Графът се готви да атакува. В това време войниците му залавят блуждаещата наблизо Азучена. Ферандо познава дъщерята на старата циганка, откраднала преди години детето. Азучена моли да я пуснат да намери сина си. Но графът я осъжда на смърт за някогашното й престъпление. Манрико вдига на крак своите воини, за да спаси майка си.
Войската на Манрико е разбита, а той и Азучена са пленени. Леонора опитва да спаси своя любим, като обещава да стане жена на графа. Ди Луна й разрешава да види Манрико за последен път. Но преди да влезе в кулата на затвора, Леонора поглъща отрова. В сетния си час тя моли Манрико да бяга, но в скръбта си по любимата той остава с безжизненото й тяло. Графът влиза в затвора и съзира мъртвата Леонора. Заповядва да хвърлят Манрико на кладата. Пробудена от гласа на сина си, изнемощялата Азучена търси сина си. Граф Ди Луна тържествено сочи кладата. Скоро с ужас разбира от Азучена, че е станал причина за гибелта на родния си брат.
Така родът Ди Луна най-сетне получава възмездие за смъртта на майката на Азучена.
Comments
comments powered by Disqus