Всеки, който има очи за света около себе си, е изкушен да опознава все повече и повече места. Така няма как да не се насочи един ден и към Република Ирландия. Често възникват спорове интересна или не е държавата, има ли какво да се види и прави или е скучно в Дъблин и чист или мръсен град е тази столица. В една поредица публикации ще се опитам да покажа макар и малка част от това любопитно най-западно кътче на общия ни дом Европа.

Природата на Ирландия е изумителна. Едновременно грее слънце и оцветява всичко в странен, неописуем зелен цвят, понасят се дъждовни облаци и под тях половината пейзаж притъмнява. Страната е изпъстрена със средновековни замъци
Държавата е не толкова далеч, но едновременно с това не е много позната на България. Примерно само до преди три-четири десетилетия четяхме, слушахме и гледахме във филмите, по медиите и в книгите и пиесите на ирландските автори за изостаналата аграрна островна държава, за вековната й неспокойна история, за преживялото й бедствие население от т.н. „голям картофен глад”, взел 1 милион жертви, за трудните житейски условия в неблагоприятната климатична и географска област , за тоталната емиграция на 25 процента от малката бледолика , загадъчна нация с характерната червена коса най-вече в САЩ и Канада, но и в много други места по света, чак до Австралия, за да оцелее. И днес само малко над 6 милиона от общо 80-те милиона ирландци живеят в родината си. Този факт вечно ще свидетелства от къде всъщност води началото си икономическата миграция на населението.
В по-новите времена популярна тема бе борбата на Ирландия за независимост от Обединеното кралство и за намесата на Ирландската републиканска армия в т.н. партизанска война, белязана от насилие, тероризъм и жестоки братоубийствени атентати. В крайна сметка през 1921 г островът се раздели на две. 5/6-ти от него наистина се превърна в независима свободна държава - република със столица Дъблин, а 1/6-та част остана към Великобритания под името Северна Ирландия и столица Белфаст.
В края на 90-те години обаче започнахме да научаваме, че ирландската икономика рязко се съживява, увеличава двойно ръста си в сравнение с по-напредналите европейски държави и отбелязва най-бързия растеж в производството и в трудовата заетост на населението.Това е в резултат на присъединяването на страната към Европейския съюз. Само двадесетина години след приема й стигат на тази малка и изостанала държава да наложи конкретни и ефикасни мерки за поощряване развитието на предприемачеството и ниската данъчна политика, да оптимизира своя вносно-износен режим, да подобри успешно своята инфраструктура, да привлече огромни инвестиции за развитието на софтуер в областта на комуникационните технологии, медицинската техника, хранителните съставки и финансовите услуги, драстично да намали безработицата и да подобри жизнения стандарт на ирландците. Резкият й напредък стана повод да получи прозвището „Келтски тигър”.От страна на емигранти, Ирландия бързо се превърна в страна на имигранти и обезлюдените селища започнаха своето успешно прераждане. Около 250 хиляди човека предимно източноевропейци намериха своето препитание в бързоразвиващата се, перспективна ирландска икономика. Населението й се подмлади драстично и сега в страната поне половината от жителите са на възраст под 38 години.



Красотата на Дъблин. Мостът Ha'penny, наименован на верига малки магазини,в които стоките се продават за 1 пени/ на англ език a penny/ е първият, построен в столицата. Пъбовете са на всяка крачка и на всеки 100 човека се пада по един,но в тях е забранено…да си поръчваш щотладско уиски
Днес Република Ирландия е богата, много добре развита държава с чудесен обществен ред и условия за живот. Изненада е да прочетеш някъде, че Дъблин е мръсен град, със запуснат вид. В това отношение ирландската столица не превъзхожда никоя друга европейска столица. Широките улици, красивите сгради с добре поддържани и като правило пищно обсипани с цветя фасади, църквата на ирландския покровител Св. Патрик, паркът в градинката зад нея с находчивото представяне на ирландските литературни творци за 1000годишнината на държавата, пъбовете на всяка крачка, където всеки ирландец изпива своите над 130 литра бира годишно… По този показател тук отстъпват само на чехите! Пие се всякаква бира, както и напитката от марката Гинес- един от символите на Ирландия. Кръстена е на Артър Гинес, който през 1759-та години взел в Дъблин една пивоварна под аренда за срок от…9000 години и с наем…45 британски лири…годишно! Точно 45 британски лири годишно е наемът на сградата и до днес! Но...интересното е, че в Нигерия, например, а не в Ирландия, се консумира по-голямо количество бира "Гинес" ...

Не, в Дъблин не витае скука и безличие. Младите тук денонощно държат града буден и редовно си спретват музикални празници,фестивали, паметни тематични чествания на открито и закрито…



Малката,ненабиваща се в очи нация има забележителни постижения в изкуството и културата. З-ма нейни писатели са носители на Нобелова награда за литература,номинации и филмова награда „Оскар” са получили редица филми, 7 пъти – най-много в Европа – ирландски певци печелят конкурса „Евровизия”…
Ирландците са спокойни, весели, общителни и изключително добронамерени хора. Стремежът към щастие, веселие и чисти помисли са въплътени в националния символ на днешния им живот: четирилистната детелина, украсена с келтска арфа. Докоснеш ли се до завладяващите митове и легенди на хилядолетната им история, до изумрудено зелената им природна палитра и до хипнотизиращите им географски дадености, ще останеш доволен от опознаването на една интересна територия и един народ, извървял труден път към своето оцеляване, развитие, себеустройване и себеизява.
Автор: Атанаска Русева е дългогодишен журналист, главен редактор на вестник "Нефтохимик", кореспондент на в-к "Черноморски фар", "Икономически живот", "Труд", Стандарт",”Български бизнес”,”Отечествен фронт", "Дума", Радио Варна