Общество
Можеше ли Костадинка Кунева да стане евродепутат в България
Можеше ли Костадинка Кунева да стане евродепутат в България
Гледната точка на Татяна Ваксберг :
В неделя вечерта животът на Костадинка Кунева, която в Гърция наричат Константина, се преобърна като холивудски филм в последните му пет минути - главният герой триумфира след всичките стихии и бедствия, на които сценаристът безмилостно го е излагал през останалото филмово време. Само дето историята е истинска: Константина Кунева е била навремето безработна историчка в България, после чистачка и синдикалистка в Гърция, обиждана и гонена от тамошния си работодател, а накрая залята със сярна киселина и почти обезобразена. И след всичко това тя успява да осъди своя работодател и да стане евродепутатка, избрана от Гърция.
Какво щеше да стане, ако...
Но в тази история има и нещо неизречено: какво щеше да стане с човек като Константина Кунева, ако същите нещастия го бяха сполетели в България? Най-вероятно този човек нямаше да постигне това, което Константина Кунева успя да извоюва в Гърция. Аргументите са поне три: в България няма работещо правосъдие, няма ефективни синдикати и няма партии, които да лансират работници-имигранти. Да не говорим за четвъртия и най-тежък аргумент: кой в България би гласувал за чужденец, публично обвиняван в какво ли не от местния си работодател? Нали видяхме какво мислят в село Розово за чужденците?
В истинския живот Константина Кунева е действително герой на филм, само че документален. Правен е преди пет години от гръцки режисьор, който получава и награда за тази своя лента. Човекът явно е осъзнал драматургичния потенциал на тази история - и то далеч преди главният герой да се запъти към Европейския парламент.
От филма, както и от няколко англоезични публикации, могат да се научат различни подробности за живота на Константина Кунева. Родена е в Силистра през 1964 година, завършва история във Великотърновския университет. В България работи какво ли не, за да издържа себе си и сина си. Приятелите ѝ казват, че е много сърдечен човек. Решава да замине за Гърция през 2001 година. Тогава синът ѝ Емануел е на пет години и има нужда от лечение, тъй като страда от сърдечно заболяване.
Битка след битка
В Гърция Кунева работи като чистачка в атинското метро. Наета е от фирмата за квалифицирани хигиенисти OIKOMET. Кунева бързо установява, че работодателят ѝ не зачита правата на работниците. Влиза в местния синдикат, става негов секретар и успява да издейства за работниците двойно повече почивни дни на месец. Преборва се и за повишаване на заплащането. Но не увещавайки работодателя да увеличи заплатите, а успявайки да издейства промяна, съгласно която категорията труд се повишава от „смесен труд“ на „тежък труд“.
През декември 2008 година е залята с киселина, като преди това е била заплашвана от работодателя си. Извършителят не е заловен, а „Амнести интернешънъл“ критикува гръцките власти заради безрезултатното им разследване. Кунева ослепява с едното око и претърпява множество други вътрешни и външни увреждания. През октомври 2013 година осъжда работодателя си на 250 000 евро обезщетение.
Пред гръцките медии Кунева твърди, че е била търсена от няколко политически сили, които са искали да я привлекат в редиците си. Казва, че най-близка до нейните разбирания се оказала радикалнолявата партия СИРИЗА. Кунева е вписана в листата, а преференциалният вот ѝ отрежда депутатско място в Брюксел.
А в България?
В България няма пълноценен аналог на гръцката СИРИЗА, за да се направи убедително сравнение, но и двете по-разпознаваеми леви партии правят впечатление с това, че в тях липсват работници. Лявата партия БСП предложи за европейските избори хора от следните професии: бизнесмени, икономисти, историци, журналисти. Без да броим кандидатите, които могат да се определят и като професионални партийни апаратчици, защото не са работили друго. Алтернативната АБВ постави на първите места икономисти и финансисти, както и един висш военен.
Но не става дума само за левицата и за работниците. Става дума и за това, че нито една политическа сила не залага на хора с увличаща лична история и автентична житейска битка. Българските политици като цяло предпочитат хора, „успешни“ по дефиниция. А не хора, които са борбени и рискуват всичко в името на каузата си. Хора като Константина Кунева.
Deutsche Welle
В неделя вечерта животът на Костадинка Кунева, която в Гърция наричат Константина, се преобърна като холивудски филм в последните му пет минути - главният герой триумфира след всичките стихии и бедствия, на които сценаристът безмилостно го е излагал през останалото филмово време. Само дето историята е истинска: Константина Кунева е била навремето безработна историчка в България, после чистачка и синдикалистка в Гърция, обиждана и гонена от тамошния си работодател, а накрая залята със сярна киселина и почти обезобразена. И след всичко това тя успява да осъди своя работодател и да стане евродепутатка, избрана от Гърция.
Какво щеше да стане, ако...
Но в тази история има и нещо неизречено: какво щеше да стане с човек като Константина Кунева, ако същите нещастия го бяха сполетели в България? Най-вероятно този човек нямаше да постигне това, което Константина Кунева успя да извоюва в Гърция. Аргументите са поне три: в България няма работещо правосъдие, няма ефективни синдикати и няма партии, които да лансират работници-имигранти. Да не говорим за четвъртия и най-тежък аргумент: кой в България би гласувал за чужденец, публично обвиняван в какво ли не от местния си работодател? Нали видяхме какво мислят в село Розово за чужденците?
В истинския живот Константина Кунева е действително герой на филм, само че документален. Правен е преди пет години от гръцки режисьор, който получава и награда за тази своя лента. Човекът явно е осъзнал драматургичния потенциал на тази история - и то далеч преди главният герой да се запъти към Европейския парламент.
От филма, както и от няколко англоезични публикации, могат да се научат различни подробности за живота на Константина Кунева. Родена е в Силистра през 1964 година, завършва история във Великотърновския университет. В България работи какво ли не, за да издържа себе си и сина си. Приятелите ѝ казват, че е много сърдечен човек. Решава да замине за Гърция през 2001 година. Тогава синът ѝ Емануел е на пет години и има нужда от лечение, тъй като страда от сърдечно заболяване.
Битка след битка
В Гърция Кунева работи като чистачка в атинското метро. Наета е от фирмата за квалифицирани хигиенисти OIKOMET. Кунева бързо установява, че работодателят ѝ не зачита правата на работниците. Влиза в местния синдикат, става негов секретар и успява да издейства за работниците двойно повече почивни дни на месец. Преборва се и за повишаване на заплащането. Но не увещавайки работодателя да увеличи заплатите, а успявайки да издейства промяна, съгласно която категорията труд се повишава от „смесен труд“ на „тежък труд“.
През декември 2008 година е залята с киселина, като преди това е била заплашвана от работодателя си. Извършителят не е заловен, а „Амнести интернешънъл“ критикува гръцките власти заради безрезултатното им разследване. Кунева ослепява с едното око и претърпява множество други вътрешни и външни увреждания. През октомври 2013 година осъжда работодателя си на 250 000 евро обезщетение.
Пред гръцките медии Кунева твърди, че е била търсена от няколко политически сили, които са искали да я привлекат в редиците си. Казва, че най-близка до нейните разбирания се оказала радикалнолявата партия СИРИЗА. Кунева е вписана в листата, а преференциалният вот ѝ отрежда депутатско място в Брюксел.
А в България?
В България няма пълноценен аналог на гръцката СИРИЗА, за да се направи убедително сравнение, но и двете по-разпознаваеми леви партии правят впечатление с това, че в тях липсват работници. Лявата партия БСП предложи за европейските избори хора от следните професии: бизнесмени, икономисти, историци, журналисти. Без да броим кандидатите, които могат да се определят и като професионални партийни апаратчици, защото не са работили друго. Алтернативната АБВ постави на първите места икономисти и финансисти, както и един висш военен.
Но не става дума само за левицата и за работниците. Става дума и за това, че нито една политическа сила не залага на хора с увличаща лична история и автентична житейска битка. Българските политици като цяло предпочитат хора, „успешни“ по дефиниция. А не хора, които са борбени и рискуват всичко в името на каузата си. Хора като Константина Кунева.
Deutsche Welle
.jpg)
Comments
comments powered by Disqus