Пламен Орешарски започна да сменя министрите още преди парламентът да ги е одобрил.

Скандалният архитект Калин Тихолов заспа като кандидат-член на правителството, а се събуди като бивш. Бързата си реакция бъдещият премиер обясни с вслушването в гласа на гражданското общество и обеща това да е отличителен белег на управлението му.

Истинският държавник обаче би трябвало да чува народа си преди той да изкрещи. Доскорошните управляващи се провалиха точно в това. Кандидатите да ги наследят не дават знак да са по-прозорливи.

Защо въобще трябваше да се номинира Тихолов? Публична тайна е топлата връзка между преподавателя в УАСГ и Движението за права и свободи, без което червените няма как формират правителство. Не знаеше ли Орешарски и тези, които му суфлират, че носителят на професорска титла е известен повече с белите, които е сътворил по крайбрежието, отколкото с оригиналните си архитектурни решения?

Или пускането на името му е проба за поносимостта на обществото към присъствието на компрометирани фигури в уж новото управление? Е, пробата е отрицателна. Или положителна. Зависи от гледната точка.

Скоростното отстраняване на Тихолов обаче не заличава гафа. За четящите между редовете е достатъчно ясно – може да е извън кабинета „Орешарски”, но със сигурност ще е в управлението.