Младите пенсионери получават три пъти по високи пенсии от по-възрастните, показват данните на Националния осигурителен институт. Най-високи пенсии за осигурителен стаж и възраст взимат пенсионерите на възраст между 40 и 44 години. Средният размер на техните пенсии през миналата година е бил 988 лева.

След тях се нареждат тези в групата между 45 и 49 години, които получават средно по 794 лева. Или в двете групи попадат 2 240 пенсионери, сочат данните на НОИ, цитирани от „Труд“.

Следват пенсионерите на възраст между 50 и 54 години, които взимат средно по 786,65 лв. лева на месец и най-младите – до 40 години – със 775,78 лв.

Сравнително високи пенсии получават и хората между 55 и 59 години – около 698 лева месечно.

Получаващите пенсия за осигурителен стаж и възраст в тези три възрастови групи са 50 151 души или 3,2% от всички 1,563 млн. пенсионери с лични пенсии за стаж и възраст у нас. Това са предимно хора, работили в условията на първа и/или втора категория труд, придобили право на пенсия на по-ниска възраст. Тук са включени и пенсионери, които идват от системата на МВР и отбраната – военнослужещи, полицаи и други ползващи специален режим на ранно пенсиониране.

В същото време обаче най-многобройната група – една четвърт от всички пенсионери, а именно тази на хората между 70 и 74-годишните, взимат средно на месец едва 378 лева.

С най-ниски основни пенсии са лицата на възраст над 95 години – средно 290,16 лева, както и във възрастовите групи на 90-94-годишните – 305,16 лв. и 85-89-годишните – 318,06 лв. Трите групи заемат дял от 9,1% от общия брой на пенсионерите с лични пенсии за стаж и възраст.

Най-възрастните пенсионери получават сравнително по-ниски пенсии, което е показателно за изоставането на размерите на пенсиите с отдалечаване във времето от момента на отпускането им, коментират експертите на НОИ.

Данните не института сочат още, че средният месечен размер на пенсията за 2019 г. е 383,03 лв., като за сравнение през 2018 година той е бил 364,32 лв., а за тази година е заложено средната пенсия да достигне 412 лева. Средните месечни размери на изплащаните пенсии се изчисляват от разхода за тях, като е включен разходът за т. нар. “вдовишки добавки”, тези за чужда помощ, миньорските добавки, на участниците и пострадалите от войните, както и допълнителните плащания, които получават най-бедните за Коледа и Великден.

Средният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (вкл. по чл. 69 от КСО) за 2019 г. е 422,84 лв., при 398,81 лв. за 2018 г.

С най-високи индивидуални коефициенти при пенсиониране над 2, 3 и 4, зад които стоят високи работни заплати и респективно висок осигурителен доход, категорично с дял от около 75% са мъжете, показват още данните на НОИ. Съществено по-малък е относителният дял на жените с високи индивидуални коефициенти – около 25%. Същевременно близо 75% от най-ниските индивидуални коефициенти със стойност до 1 са на жени.

Средният основен месечен размер на пенсията е 343,23 лв. средногодишно за 2019 г., като за мъжете е 423,04 лв., а за жените – 286,47 лв. В него не са включени и различните добавки, които те получават.

При пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст средната пенсия за 2019 г. е 408,08 лв. (385,21 лв. за 2018 г.). Разпределението по пол показва, че при мъжете тя е 480,79 лв. и е значително по-голяма от този при жените – 362,81 лв. Не толкова голяма е разликата при пенсионерите, които идват от системата на МВР и МО. Пенсиите на мъжете средномесечно са 690,50 лв., а на жените – 700,51 лв.

Делът на бедните възрастни намалява, най-голям е в Кърджали и Разград.

Броят на бедните пенсионери намалява във всички области, показва анализ на Института за пазарна икономика. В периода между 2016 и 2020 г. най-чувствителен спад в броя на пенсионерите с под 300 лева пенсия се наблюдава в Габрово и в София-град, с по 52%, докато средният за страната спад е 41%.

Към началото на септември бедните пенсионери в страната са 704 хиляди души, от общо 2,12 милиона души. Най-много са те в София (66,3 хиляди души), Пловдив (62,3 хиляди души) и Варна (37,3 хиляди души), а най-малко – в Перник и Габрово (по 11 хиляди души).

Относителните дялове на бедните пенсионери обаче са по-важни за формирането на политики в областта, тъй като дават ясна представа за дълбочината на проблеми в регионите, обясняват от ИПИ. С най-голям дял на бедните пенсионери е Кърджали – 56% от всички, близо до него са Разград (47%) и Търговище (46%), а в страната като цяло те са 33% от общия брой. Единствено в столицата делът на бедните пенсионери е под 20%. Прави впечатление и фактът, че няма област, в която делът на бедните сред пенсионерите да е по-нисък от този сред населението й като цяло.