Как се издирват безследно изчезналите у нас, има ли статистика за броя на случаите и колко от тях остават неразгадани и до днес? На тези въпроси отговаря пред Канал 3 Вълкан Вълканов, началник сектор „Издирване“ от ГДНП.

„Имаме около 50 човека, които не са намерени от началото на годината, обявени са за издирване. За да прекратим издирването трябва да имаме достатъчно данни. Част от тях установяваме с партньорски фирми от чужбина“, започна той.

„Всеки, който е изгубил трайно връзка с близък, може да го обяви за издирван. Имаме лице, с което не са имали контакт през 1992 г., а сега го обявиха за издирване. Имаме и такива, изчезнали преди 40-50 години“, обясни Вълканов.

„Провеждаме беседи с близки и познати, правим огледи. В по-голямата част от случаите на изчезнали младежи, завършват положително, но някои не искат да кажем къде е на близките им, само да знаят, че са живи и здрави“, сподели експертът.

„В отвличанията се включва по-голям ресурс. Това са много тежки случаи. Безследно изчезналите и отвлечените са най-тежките случаи“, допълни той.

„60 + е най-уязвимата група, най-често са със заболявания на психиката. При тях нямаме характерна следа или маршрутни възможности, по-голямата част свършват с летален изход. Когато единият родител упражнява неправомерно права върху детето без знанието на другия, най-често обявяваме дете за изчезнало“, разказа гостът.

„Изчакването на по-дълъг период от време затруднява при издирването. Бързата информация би спомогнало за успешния завършек на случая, всяко едно забавяне“, завърши Вълкан Вълканов.