Какво трябва да направим при удар от мълния и какви са последствията от него?
Мълнията е електрически високоволтов заряд в атмосферата. Увреждащите фактори са високата температура и ударната вълна на експлозията.
Преминаването на ток през тялото на поразен човек от мълния може да доведе до изпадане в безсъзнание, парализиране на крайници, спиране на дихателната или сърдечно-съдовата система. Уврежданията варират от получаване на наранявания като при експозиция на малък заряд статично електричество до спиране на сърдечната дейност.
Сърдечната и дихателната недостатъчност, съдовият спазъм, неврологичното увреждане и вегетативната нестабилност играят най-голяма роля при травматичното действие на удара от мълния.
Като цяло прогнозите след повечето удари от мълния са добри. За съжаление много хора, поразени от мълния, имат трайни увреждания. При пациенти, които са оцелели след по-тежък удар от мълния, рискът от постоянни и инвалидизиращи неврологични и сърдечни увреждания е по-голям.
Годишно 240 000 души биват поразявани от мълния, сочи статистиката, 24 000, за съжаление умират. Мълнията може да причини на сърцето моментна асистолия, от която сърцето да се възстанови спонтанно. Кардиореспираторният арест/ спиране на сърдечна и дихателна дейност/ е единствената пряка причина за леталния изход на жертва на удар от мълния.
„Ако се окажете в ситуация, в която има поразен от мълния човек, много важно е да не изпадате в паника,”съветват лекаритe!
„Първо проверете дали пострадалият е в съзнание, дали диша и има ли сърдечна дейност. Ако е в съзнание и може да се придвижва, помогнете му да се премести на безопасно място .”
Много често засегнатите от мълния имат ритъмно-проводни нарушения. Добре е при възникване на аритмия пострадалия да се транспортира до най-близката кардиология. Някои оплаквания налагат по-бърза реакция и съответно лекарско внимание, като: ограничения на способността за физическа активност, притъмняване, главозамайване, гръдна болка или тежест, усещане за предстоящ припадък, припадък. В най-лошия случай е възможно първата проява на аритмията да е припадък. Това изисква незабавна помощ от свидетелите на припадъка. Започване на сърдечен масаж и дишане уста в уста в съотношение 10:2., извикване на екип на Спешен център, записване на електрокардиограма (ЕКГ), транспортиране до болнично заведение.
В повечето случаи електрокардиограмата е достатъчна за правилна и бърза диагноза. Когато аритмията е твърде краткотрайна, тогава се налага да се използват средства за продължителен запис на ЕКГ – Холтер ЕКГ. Обикновено времетраенето на този запис е 24 часа, но при необходимост той може да продължи 48-72 часа.
Изключително ценна е информацията от ехокардиографията,сърдечния стрес тест, тилт тест. По-сложните и инвазивни изследвания се правят по показания: коронарография, електрофизиологично изследване на сърцето, компютърна томография и др.
Comments
comments powered by Disqus