Общество
Туристи тръгват по пътя на легендите в българска и турска Странджа
Туристи тръгват по пътя на легендите в българска и турска Странджа
Българският екип, който снима филм по пътя на легендите, пред византийския скален манастир «Св.Никола» край Мидия. Според една от легендите тук е имало чудотворна статуя на светеца, наречена "изпотяващата се статуя", която е била открадната.
Три трансгранични маршрута разкриват обща история и култура от двете страни на границата
Маршрути по пътя на древни легенди, с които е богата мистичната Странджа планина, дават шанс за създаването на нов туристически продукт. Наричат го легендарен туризъм – алтернатива и начин да се привлече вниманието на хора , за които почивката не е само релакс, но и начин за опознаване на нови хоризонти. Защото много от странджанските легенди се свързват с конкретни географски места, които не са популярна туристическа дестинация. Разработени са три маршрута в българската и турската част на планината, в които са включени култови места от двете страни на границата. Част от тях са тракийското оброчище Бегликгаш край Приморско, странджанското оброчище Индипасха, Гробницата на Бастет, пещерата Дупница в Турция, скалният манастир «Св.Никола» край Мидия, джамията Селемие в Одрин.
Статуя на овчар със стадото му краси малкото градче Кайнарка. .Легендата разказва за овчар, който пасейки стадото си по Дунав изтървал гегата си в реката. След много години овчарят, който се бил изселил в Турция, минавайки през р.Кайнарджа, видял тоягата си закачена на вратата на кафене. Той бил изумен от пътя, който изминала гегата и от това, че след толкова години отново я открива.
«Извървяхме пътя на легендите, събрахме много истории в българската и турската част на планината и установихме, че те имат много общо. Хората са изградили обща история и култутра и точно легендите, които са част от тази култура, са съумели да размият до голяма степен културните различия между населенито на България и това на Турция. Така се появи идеята да обвържем част от тези легенди с конкретни географски места, които да превърнем в туристически дестинации, а те да бъдат свързани в общ трансграничен маршрут, разказва Евгения Джорджева от Центъра за еврейско-българско сътрудничество "Алеф" - българският партньор в проекта за трансгранично сътрудничество, финансиран от Европейския съюз.
В днешно време е станала традиция младоженци да си правят фотосесии сред естествения декор на скалния манастир "Св.Никола". Според една от легендите монахиня от манастира се влюбила и омъжила, нарушавайки забраната, заради което е била убита, облечена в сватбена рокля.
Като част от проекта на 3 октомври в Одрин бе направена възстановка на създаването на Одрин, реализирана от турският партньор "Одринска изследователска организация на трансграничните култури" и възстановка на легендата за Мома Руса и змея, за която в турския град пристигна българска актьорска трупа.
Маршрути по пътя на древни легенди, с които е богата мистичната Странджа планина, дават шанс за създаването на нов туристически продукт. Наричат го легендарен туризъм – алтернатива и начин да се привлече вниманието на хора , за които почивката не е само релакс, но и начин за опознаване на нови хоризонти. Защото много от странджанските легенди се свързват с конкретни географски места, които не са популярна туристическа дестинация. Разработени са три маршрута в българската и турската част на планината, в които са включени култови места от двете страни на границата. Част от тях са тракийското оброчище Бегликгаш край Приморско, странджанското оброчище Индипасха, Гробницата на Бастет, пещерата Дупница в Турция, скалният манастир «Св.Никола» край Мидия, джамията Селемие в Одрин.
Статуя на овчар със стадото му краси малкото градче Кайнарка. .Легендата разказва за овчар, който пасейки стадото си по Дунав изтървал гегата си в реката. След много години овчарят, който се бил изселил в Турция, минавайки през р.Кайнарджа, видял тоягата си закачена на вратата на кафене. Той бил изумен от пътя, който изминала гегата и от това, че след толкова години отново я открива.
«Извървяхме пътя на легендите, събрахме много истории в българската и турската част на планината и установихме, че те имат много общо. Хората са изградили обща история и култутра и точно легендите, които са част от тази култура, са съумели да размият до голяма степен културните различия между населенито на България и това на Турция. Така се появи идеята да обвържем част от тези легенди с конкретни географски места, които да превърнем в туристически дестинации, а те да бъдат свързани в общ трансграничен маршрут, разказва Евгения Джорджева от Центъра за еврейско-българско сътрудничество "Алеф" - българският партньор в проекта за трансгранично сътрудничество, финансиран от Европейския съюз.
В днешно време е станала традиция младоженци да си правят фотосесии сред естествения декор на скалния манастир "Св.Никола". Според една от легендите монахиня от манастира се влюбила и омъжила, нарушавайки забраната, заради което е била убита, облечена в сватбена рокля.
Като част от проекта на 3 октомври в Одрин бе направена възстановка на създаването на Одрин, реализирана от турският партньор "Одринска изследователска организация на трансграничните култури" и възстановка на легендата за Мома Руса и змея, за която в турския град пристигна българска актьорска трупа.
Comments
comments powered by Disqus