Един психиатър у нас трябва да обслужва приблизително 15 хиляди души. Това е така, защото общият брой на психиатрите в България е едва около 500. Те са твърде неравномерно разпределени, концентрирани предимно около градовете с медицински университети. Тревожните данни стават ясни от проект на Национална стратегия за психично здраве на хората в България за периода 2020 – 2030 г. Той е публикуван на страницата на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане.

Общият бюджет на стратегията е приблизително 626 011 000 лв., като предвидените по отделните цели и дейности средства са с прогнозни стойности. За тези 10 години се предвижда пълна реформа в системата за психиатричната грижа. От тези 500 психиатри близо 80% работят в психиатрични стационари, а 20 на сто от тях в амбулаторни служби.

Детските специалисти са едва 22

Броят на детските психиатри с призната специалност по детска психиатрия в страната е само 22-ма при крайно неравномерно териториално разпределение. Броят на сключилите договор с НЗОК е около 400, като 25% от тях са на територията на София (данни НЗОК, 2018г). Тези показатели поставят България на последно място в Европа.

Според данните в мотивите към проекта пациентите с шизофренни заболявания, водещи се под наблюдение, са 25 849. От тази група между 10% и 15% (2 500 – 3 000 лица) се нуждаят от подкрепа в общността. От тях 1 000 са настанени в институции за дългосрочни грижи, а около 230 пребивават дългосрочно в държавните психиатричните болници.



Водещите се под наблюдение пациенти с умствена изостаналост са 28 293. От тази група изцяло зависимите от грижи и неможещи да се справят самостоятелно в ежедневието са приблизително до 2% (с тежка и дълбока умствена изостаналост) или около 400 лица. Те се нуждаят и от специализирани медицински грижи, които следва да се осъществяват в добра координация със специалистите от доболничната помощ.

4000 е легловата база

През 2018 г. в страната има 12 Държавни психиатрични болници (ДПБ), 12 Центъра за психично здраве (ЦПЗ), 5 психиатрични клиники (към университетски болници) и 17 психиатрични отделения към многопрофилни болници.

Общо легловата база е около 4 000 легла, като са налице и около 1 000 места за дневен стационар, отчитани по отделен ред. Съществуват и психиатрични легла към други ведомства – Психиатрична клиника към ВМА и психиатрично отделение към МВР-болница. В Правителствена болница няма психиатричен стационар.

Най-много са леглата в ДПБ, следвани от ЦПЗ, клиниките към УМБАЛ и психиатричните отделения към МБАЛ. Териториалното разпределение на психиатричните стационари е крайно неравномерно – има области (Видин, Перник, Монтана, Силистра, Сливен, Ямбол) където има само по едно психиатрично отделение към МБАЛ.

По този начин болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства, практика която съществува от десетилетия.

Центрове за психично здраве - във всички областни градове

Затова целта на стратегията за следващите 10 години е да бъдат разкрити психиатрични отделения към лечебните заведения за болнична помощ съобразно оценка на регионалните нужди, както и центрове за психично здраве във всички областни градове. Част от държавните психиатрични болници ще бъдат пребазирани в съответствие с направената оценка. Ще бъдат разработени ориентирани към потребностите на зависимите пациенти социални услуги, както и работещи и ефективни лечебни и рехабилитационни услуги от една страна като елементи на пробацията и като алтернатива на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, а от друга и като важен елемент и от самото изтърпяване на наказанията. Според стратегията целият спектър от лечебни и рехабилитационни услуги за зависимости ще бъде финансово обезпечен от държавата.

Ще бъде разкрита специализирана клиника за съдебна психиатрия, независима от пеницитиарната система, с достатъчен капацитет, която да осигури оценка и лечение на съдебно-психиатрични случаи.

Според Стратегията реформата в психиатрията ще позволи след 10 години голяма част от обема на психиатричните грижи да се концентрира в общността, като болничните легла трябва да отстоят на разстояние не повече от 30 мин. път от дома на потребителя. Районите на обслужване ще обхващат територии с население от около 150 000 души и ще осигуряват пълен цикъл от услуги - болнични, извънболнични и рехабилитационни, а средния брой на стационарните психиатрични легла в един район ще бъде между 50 и 75. Интензивността на психиатричните сестрински грижи ще съответства на профила на леглата и ще се измерва в брой часове сестринско присъствие и тяхното разпределение в денонощието. Връзката на болния с лекуващия психиатър ще се поддържа в терапевтични сесии до 6 месеца след овладяване на случая.

Предлага се да бъде създаден надведомствен (или междуведомствен) Национален съвет по психично здраве при Министерски съвет, който да има оперативни правомощия при изпълнението на националната стратегия за психично здраве и плана за действие към нея. В състава на Националния съвет влизат представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на правосъдието, НЗОК, БЛС, Българска Психиатрична асоциация, МУ-София, МУ-Пловдив, МУ-Варна, МУ-Плевен, МУ-Стара Загора, НЦОЗА, Национален център по наркомании, Национална асоциация за психично здраве, Българска асоциация по детска психиатрия и свързаните професии и представители на пациентски организации.

Кмета.бг