Минималната заплата да стане 650 лева от догодина, предвижда постановление на Министерски съвет, качено за обществено обсъждане.

Увеличението й с 6,6% - от 610 лв. на 650 лв., ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и неравенствата в разпределението на доходите, както и ще повиши потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда и тяхната мотивация и заинтересованост от запазване на работните места и намаляване на нелоялната конкуренция, пише в мотивите на социалния министър Деница Сачева, вносител на промените.

Съгласно Конвергентната програма 2020-2023 г. от април 2020 г. се очаква БВП през текущата година да спадне с 3,0% в реално изражение. Средният за годината спад на заетите се оценява на 2.1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 пр. п. спрямо 2019 г. до 6.2%.

За 2021 г. е направено допускане, че възстановяването на икономическата активност в страната ще бъде свързано и с възстановяване в броя на заетите на нивото им от 2019 г. Предлаганият размер за 2021 г. е в съответствие с Управленската програма на правителството на Република България (2017-2021 г.) и определен в актуализираната Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г., посочва още в мотивите си Сачева.

И допълва, че липсата на актуализация на минималната заплата ще окаже негативно въздействие върху реалните доходи на работниците и върху способността на българския бизнес да моделира успешно моделите на управление в съответствие с икономическото развитие и перспектива.

Като част от политиката по доходите, минималната работна заплата отговаря на обективната икономическа и социална ситуация в страната. Икономическото развитие през 2020 г. е силно засегнато от извънредните обстоятелства, свързани с управлението на рисковете от развитие на епидемиологичната ситуация от COVID-19 и защита здравето на населението. Именно заради това въведените компенсаторни инструменти и фундаментът на самото забавяне дават основания да се прогнозира бързо възстановяване.

Пандемията от COVID-19 дава отражение на икономиката, като доведе до увеличаване на безработицата поради съкращаването на работни места, загубата на доходи на работниците и намаляване приходите на предприятията, особено чувствително в някои отделни сектори, пише още в мотивите.

Минималната работна заплата е инструмент с потенциал да повлияе положително на конкурентоспособността и жизненото равнище, за да се смекчат икономическите и социалните последици от забавянето на положителните макроикономически тенденции и показатели през последните години. Като резултат от положителните тенденции през последните две години е и ръстът на средната работна заплата за страната, която нараства с двуцифрени темпове, съответно с 10,5% през 2018 г.,(1 146 лв.) и с 11,1% през 2019 г.(1 247 лв.).

Средната работна заплата продължава да нараства и през 2020 г. През първото тримесечие на 2020 г. средната работна заплата за страната нараства с 9,0% и достига 1 317 лв., като в обществения сектор заплатите нарастват с 10,6% и достигатп1 339 лв., а в частния сектор се отбелязва ръст от 8,6% и средна заплата от 1 311 лв.

През второто тримесечие на 2020 г. се наблюдава забавяне на ръста на заплатите. Средната работна заплата общо за страната e 1 337 лв., нараства с 6,1% спрямо същото тримесечие на 2019 г. В обществения сектор е отчетена средна работна заплата от 1 370 лв., ръст от 6,9% в сравнение със същия период на 2019 г., в частния сектор на годишна база заплатите нарастват с 5,8% и достигат 1 326 лв.

Последните данни на НСИ за пазара на труда за 2019 г. доказват, че увеличенията на минималната работна заплата през последните три години не оказват негативно влияние върху заетостта и безработицата и коефициентът на безработица достигна 4,2%.

Източник: pariteni