Националният ден на поничката (donut) бе отбелязан на 1 - ви юни в САЩ, но в празника за нашите деца, това събитие остана незабелязано.
Десертът е с 200-годишна история, като най-известните кулинари на донъти в Америка са Маргарет Шелдън и Хелън Парвиънс от "Армията на спасението". През 1917 г. те пристигнали във Франция, за да изразят подкрепата си към американските войници, сражаващи се тогава на Западния фронт на Първата световна война.
В пунктовете на "Армията на спасението" раздавали на войниците домашно приготвените сладкиши, кафе и пощенски марки за писма до близките в родината.
В малката си пекарна Маргарет Шелдън и Хелън Парвиънс изпичали по над 300 донъта дневно, превръщайки по този начин десерта в своеобразен символ на спасението.
Самият Ден на поничката станал ежегоден празник в САЩ по време на Голямата депресия, след като пред 1938 г. чикагският клон на "Армията на спасението" организирал акция за подпомагане на доброволците в Първата световна война.
От тогава този празник придобива национален мащаб, запазвайки и до ден днешен основната си идея, а именно - да бъдат събирани помощи за гладуващите. На този ден в заведенията се продават благотворителни марки, струващи по един долар всяка, така че всички желаещи да могат да участват в каузата, а пекарните раздават понички безплатно.
Смята се, че изкуството за създаване на донъти е пренесено в Новия свят от датчаните. През последните 200 години американците съкращават правописа на думата от сложната европейска doughnut до по-простичката donut - промяна, която не се е отразила на вкуса на националния десерт.