Авторитарният президент на Турция се стреми да създаде изкривена версия на Османската империя от 21-ви век.

Както бе казал френският президент Франсоа Оланд, Реджеп Тайип Ердоган "се стреми да милитаризира Източното Средиземноморие, нарушил е задълженията си в НАТО, купувайки руски ракети, той е затворил стотици журналисти и политически опоненти, той е обсебен от ислямизма". Но Европа все още не се е събудила за милитаризираната ислямистка заплаха на прага си, пише Мiкаел Аризанти за CapX.

След като първоначално ребрандира своята партия ПСР като пропазарна и прозападна, не след дълго се появи дълбоко вкоренената ислямистка идеология на Ердоган.

Сега той комбинира първоначалната политика на кемалистите на бившия президент Йозал с по-ислямистки светоглед. Европа става свидетел за плодовете на този подход, като Анкара изнася джихадистки бойци в Либия, което потенциално предизвиква нова мигрантска криза и засилва напрежението в Източното Средиземноморие.

Това не бива да изненадва наблюдателите. Неоосманизмът на президента Ердоган е свързан с проектирането на сила на Турция отвъд нейните граници чрез разпространяване на вдъхновеният от Мюсюлмански братя дневен ред в горещи точки като Сирия, Либия и гръцките води.

Турция е приела иранската стратегия за използване на прокси дейности, за да прикрие точния характер на своите планове.

Небрежното отношение на Запада за тази нова твърда ислямистка амбиция не е нищо ново. По време на Арабската пролет преди години, Обама прегърна мълчаливо Мюсюлмански братя, като не успя да разбере дестабилизиращия и недемократичния им дух.

По същия начин европейските сили не само не действат спрямо експанзионизма на Турция, но изглежда не са разбрали правилно идеологията, която го мотивира.

Връзките на Ердоган с братството датират от 70-те години на миналия век, когато той е ученик на Нечметин Ербакан, бащата на турския ислямизъм. Клоновете на Мюсюлманско братство в Персийския залив помогнаха на Ербакан и турските ислямисти в ерата на светско управление.

Когато ПСР и Ердоган дойдоха на власт, те бяха готови да се отплатят за услугата. Това бе допълнително подпомогнато от администрацията на Обама, която даде на Турция своеобразна свобода, погрешно вярвайки, че братството подкрепя демократичните идеали.

В резултат на това виждаме, че Турция, в тясно партньорство с Катар и Иран, значително разширява своето дестабилизиращо влияние в целия регион. Те са допринесли за развитието на филиали на Мюсюлмански братя, като всички проповядват твърда доктрина, която има за цел да подкопае умерения и открит подход, възприет от много държави от Близкия изток.

Примерите включват Ислямски фронт за действие в Йордания, Иракска ислямска партия, Ислямски фронт за действие в Ливан и Либийската партия за справедливост и строителство.

Освен това Турция и Катар насочиха пари и ресурси към джамии в цяла Европа, които преповтарят ислямистки послания, опитвайки се да отделят вярващите от тъканта на до голяма степен светските общества, в които живеят.

Турция е с развързани ръце, благодарение на неуспеха на Европа да координира реакция.

Липсата на каквато и да било съгласувана реакция по отношение на безразсъдното дрънкане на оръжие на Ердоган срещу Гърция е пример за това.

Ако ЕС е замислен да бъде организация с общи интереси, която защитава страните-членки, тогава блокът се проваля в Гърция. Неотдавнашната среща на върха на Европейския съвет бе разтегната, тъй като Гърция и Кипър отхвърлиха изявленията на основание, че няма перспективи за санкции срещу Турция. Като страните, пряко поставени пред турската заплаха, техните опасения до голяма степен бяха игнорирани.

Ако Европа иска ефективно да отблъсне проблемите, които Ердоган сее, тогава трябва да започне да се вслушва в тези опасения.

За да разберат истински обаче как да се противопоставят на турската агресия, западните лидери първо трябва да се ориентират за нейните ислямистки корени. За съжаление, това не изглежда много вероятно в скоро време.