На стената
Почти половината българи са в стрес заради финансови проблеми
Почти половината българи са в стрес заради финансови проблеми
Щастието е въпрос на субективна преценка, но на конкретен въпрос „Какво ви кара да се чувствате нещастни“, 42% от българите посочват финансовото си състояние. Следващите най-много посочвани причини за нещастие у нас са цялостното качество на живот и качеството на съня (24%), следвани със съвсем малка разлика от трудности в балансирането на личния и служебния живот.
Това показва социологическо проучване на IPSOS в 12 държави, сред които и България, инициирано от Huawei, как нивото на стрес и тревожност са се променили през последните месеци, кои са основните източници на стрес и как хората се справят с него. За България то покрива територията на цялата страна с 400 души на възраст между 18 и 55 години.
Интересно е, че например в Полша водещият отговор е физическата форма (29%), докато в България той фигурира, но в много по-малка степен от горепосочените (17%). Интересно е и друго – текущото финансово състояние като основна причина да се чувстваме нещастни е посочено от над 40% от анкетираните само в две държави – България (42%) и Гърция (45%).
На въпрос, много по-директно ориентиран към стреса – „Кое ви стресира най-много“, 49% от българите отново посочват финансовите проблеми. Разликата е, че при така поставен въпрос, търсещ най-силния стрес-фактор, финансовите проблеми са топ отговор в порядъка на около 50% във всички държави, включително Финландия, а в Гърция е посочен с най-висок дял от 60%.
Следващите по честота отговори в България са цялостното чувство за несигурност, лични проблеми със здравето и такива на роднините. В повечето изследвани държави картината е подобна, макар и личните здравословни проблеми и тези на роднините да са посочвани по-рядко. В Хърватска обаче претовареността със задължения и задачи е много по-често даван отговор, а в Австрия личните здравни проблеми са на едно ниво (35%) с чувството за несигурност, при отново водещ отговор (45%), свързан с финансовите проблеми.
Към датата на провеждане на проучването – в края на август, 67% от българите се определят като силно или умерено стресирани. Въпреки че е доста повече от половината анкетирани и един от най-високите сред 12 държави, това не е най-високият процент в изследването – като по-стресирани от нас се определят държави като Турция, Полша и Литва, а Сърбия дори минава 80%. В „зелената“ зона – под 50%, попадат Унгария и Финландия.
Обезпокоителен детайл е, че 13% у нас се определят като много силно стресирани. Този негативен показател е още по-подчертан в Сърбия – 20%, и особено в Гърция с цели 32%.
Как се е променило нивото на стрес през последните месеци? Във всички държави се наблюдава чувствително повишаване на стреса през последните месеци. В България повишаване споделят 57% от анкетираните, докато при 7% то се е понижило.
Кои са симптомите на стреса?
Стресът се характеризира със съвкупност от много симптоми, не всички от които изникват в съзнанието на хората, дори реално да ги проявяват. В България най-често посочваният, от 45% от анкетираните, симптом е цялостното изтощение, загуба на енергия и чувство за повишена умора. Впечатляващо висок е процентът – 39%, на тези, които споделят за проблеми със съня си, както и на тези, които идентифицират нездравословна тревожност – 33%. Други 30% споделят за цялостен спад на интерес и удоволствие от нещата, които правят, което може да е симптом и на депресивни състояния.
Загубата на енергия и цялостната умора са най-често посочваният симптом във всички държави с изключение на Гърция и Хърватска, където водят цялостната тревожност.
Ето как се справят българите със стреса:
Въпреки доста голямото разнообразие, прави впечатление, че преобладаващо хората се ориентират към пасивни начини – слушане на музика, социален контакт с най-близките, гледане на филми и други. Разходката като начин за разтоварване на напрежението се практикува от почти всички, но редовно я правят по-малко от половината анкетирани. А редовното ходене на фитнес и бягането са посочени едва от 10, респективно 8% от анкетираните. Съответно 29% и 37% практикуват фитнес или бягане „понякога“.
Отговорите на този въпрос показват най-голямо разнообразие сред различните държави, което е обяснимо с различната култура, климат и цялостна обстановка през годината. Докато повечето съседни държави като Гърция и Сърбия например, показват подобна картина в горната част на диаграмата, при държави от Централна и Северна Европа като Полша, Унгария, Финландия, Австрия и дори Румъния най-разпространените подходи са избягване на алкохол и хранене преди лягане, и цялостно ориентиране към по-здравословна диета, както и намаляване на времето, прекарвано онлайн и в социалните мрежи.
И макар интензивният спорт и там да е далеч от топ отговорите, много хора споделят опити за цялостно увеличаване на физическата си активност по време на деня.
Това показва социологическо проучване на IPSOS в 12 държави, сред които и България, инициирано от Huawei, как нивото на стрес и тревожност са се променили през последните месеци, кои са основните източници на стрес и как хората се справят с него. За България то покрива територията на цялата страна с 400 души на възраст между 18 и 55 години.
Интересно е, че например в Полша водещият отговор е физическата форма (29%), докато в България той фигурира, но в много по-малка степен от горепосочените (17%). Интересно е и друго – текущото финансово състояние като основна причина да се чувстваме нещастни е посочено от над 40% от анкетираните само в две държави – България (42%) и Гърция (45%).
На въпрос, много по-директно ориентиран към стреса – „Кое ви стресира най-много“, 49% от българите отново посочват финансовите проблеми. Разликата е, че при така поставен въпрос, търсещ най-силния стрес-фактор, финансовите проблеми са топ отговор в порядъка на около 50% във всички държави, включително Финландия, а в Гърция е посочен с най-висок дял от 60%.
Следващите по честота отговори в България са цялостното чувство за несигурност, лични проблеми със здравето и такива на роднините. В повечето изследвани държави картината е подобна, макар и личните здравословни проблеми и тези на роднините да са посочвани по-рядко. В Хърватска обаче претовареността със задължения и задачи е много по-често даван отговор, а в Австрия личните здравни проблеми са на едно ниво (35%) с чувството за несигурност, при отново водещ отговор (45%), свързан с финансовите проблеми.
Към датата на провеждане на проучването – в края на август, 67% от българите се определят като силно или умерено стресирани. Въпреки че е доста повече от половината анкетирани и един от най-високите сред 12 държави, това не е най-високият процент в изследването – като по-стресирани от нас се определят държави като Турция, Полша и Литва, а Сърбия дори минава 80%. В „зелената“ зона – под 50%, попадат Унгария и Финландия.
Обезпокоителен детайл е, че 13% у нас се определят като много силно стресирани. Този негативен показател е още по-подчертан в Сърбия – 20%, и особено в Гърция с цели 32%.
Как се е променило нивото на стрес през последните месеци? Във всички държави се наблюдава чувствително повишаване на стреса през последните месеци. В България повишаване споделят 57% от анкетираните, докато при 7% то се е понижило.
Кои са симптомите на стреса?
Стресът се характеризира със съвкупност от много симптоми, не всички от които изникват в съзнанието на хората, дори реално да ги проявяват. В България най-често посочваният, от 45% от анкетираните, симптом е цялостното изтощение, загуба на енергия и чувство за повишена умора. Впечатляващо висок е процентът – 39%, на тези, които споделят за проблеми със съня си, както и на тези, които идентифицират нездравословна тревожност – 33%. Други 30% споделят за цялостен спад на интерес и удоволствие от нещата, които правят, което може да е симптом и на депресивни състояния.
Загубата на енергия и цялостната умора са най-често посочваният симптом във всички държави с изключение на Гърция и Хърватска, където водят цялостната тревожност.
Ето как се справят българите със стреса:
Въпреки доста голямото разнообразие, прави впечатление, че преобладаващо хората се ориентират към пасивни начини – слушане на музика, социален контакт с най-близките, гледане на филми и други. Разходката като начин за разтоварване на напрежението се практикува от почти всички, но редовно я правят по-малко от половината анкетирани. А редовното ходене на фитнес и бягането са посочени едва от 10, респективно 8% от анкетираните. Съответно 29% и 37% практикуват фитнес или бягане „понякога“.
Отговорите на този въпрос показват най-голямо разнообразие сред различните държави, което е обяснимо с различната култура, климат и цялостна обстановка през годината. Докато повечето съседни държави като Гърция и Сърбия например, показват подобна картина в горната част на диаграмата, при държави от Централна и Северна Европа като Полша, Унгария, Финландия, Австрия и дори Румъния най-разпространените подходи са избягване на алкохол и хранене преди лягане, и цялостно ориентиране към по-здравословна диета, както и намаляване на времето, прекарвано онлайн и в социалните мрежи.
И макар интензивният спорт и там да е далеч от топ отговорите, много хора споделят опити за цялостно увеличаване на физическата си активност по време на деня.
Comments
comments powered by Disqus