От близо
Археологическа сензация: Разкриха изключителна находка във Велико Търново
Археологическа сензация: Разкриха изключителна находка във Велико Търново
Представителен архитектурен комплекс от XIII в. е съществувал в югоизточната част на крепостта Трапезица, пише monitor.bg. Основите на сградата и целия затворен комплекс около нея разкри археологът доц. Мирко Робов от Археологически музей с институт към БАН.
Сградата, която е била с внушителни размери, се намира непосредствено до Църква №4. Една от хипотезите е, че това е представителна архиерейска резиденция или светска сграда, но не е нито жилищен комплекс, нито манастир, обясни доц. Робов.
Архитектурният ансамбъл е с дължина 40 метра и широчина 23 метра, към него има и допълнителна постройка с приблизителна дължина около 14 метра, посочи Мирко Робов.В трапезарията, освен автентичната подова настилка, е запазена основата и на голямо отоплително съоръжение.В целия район архитектурния комплекс няма жилищни сгради, което е показателно, че Югоизточният сектор е бил с огромно значение както в самата крепост Трапезица, така и в средновековния столичен град, поясни доц. Робов. Друг белег за това е изобразяването на Църква №4 на миниатюра в Манасиевата хроника. Археологът проучва терена от 2014-а година насам. Запазените елементи, колони и капители на сградата я правят подходяща за реставрация и социализация.
Сградата, която е била с внушителни размери, се намира непосредствено до Църква №4. Една от хипотезите е, че това е представителна архиерейска резиденция или светска сграда, но не е нито жилищен комплекс, нито манастир, обясни доц. Робов.
Архитектурният ансамбъл е с дължина 40 метра и широчина 23 метра, към него има и допълнителна постройка с приблизителна дължина около 14 метра, посочи Мирко Робов.В трапезарията, освен автентичната подова настилка, е запазена основата и на голямо отоплително съоръжение.В целия район архитектурния комплекс няма жилищни сгради, което е показателно, че Югоизточният сектор е бил с огромно значение както в самата крепост Трапезица, така и в средновековния столичен град, поясни доц. Робов. Друг белег за това е изобразяването на Църква №4 на миниатюра в Манасиевата хроника. Археологът проучва терена от 2014-а година насам. Запазените елементи, колони и капители на сградата я правят подходяща за реставрация и социализация.
Comments
comments powered by Disqus