Автор: Александра Иванчева

Въпросът стана още по-актуален в условия на световна пандемия

За съжаление тревогите по отминали неща и неясното бъдеще ни преследват от незапомнени времена. Остава ни единствено да се запитаме: Как да бъдем тук и сега? Едва ли има еднозначен отговор, но си струва да си припомним колко важно е да останем будни в ежедневието.

Когато върша нещо досадно, се сещам за японския подход към детайла: чаената церемония показва как всяка стъпка е част от процеса. Умът ти е насочен към подредбата на чашите, към лъжичките, към количеството чай – нищо друго няма значение. Добавената стойност на тази церемония всъщност е присъствието и умението да преживяваме себе си в настоящето.

Някои от най-често срещаните причини за безпокойство са: здравето, сигурността във всичките й форми, работата, смъртта, спокойствието на близките хора, финансовото състояние, одобрението на останалите, отношенията в семейството. Някои от тези теми са извън нашия контрол, а на други може да въздействаме по един или друг начин. По-любопитното обаче са не темите, а сюжетите на притесненията – повечето от тях са силно преувеличени, базирани на смътни страхове или на сформирани вярвания. Тук се появява и една сериозна матрица, която може да ни създаде по-големи проблеми от „системата“, в която живеем и за която толкова често се говори. Това е „матрицата“ на нашия ум. Ако не успеем сами да излезем от нея, ще се изгубим в лабиринта на безвремието. А човекът не разполага с това безвремие - животът е тук и сега.

В следващите редове обръщам внимание на моите топ 3 типа безпокойство, които ни лишават от спонтанност и любопитство – два ключови компонента на коучинга.

„Демобилизиращото“ безпокойство

Безспорен факт е, че тревожността често е двигател за човека – в умерени нива тя ни провокира да бъдем активни, да изпълняваме задачите си, да правим следваща крачка и т.н. „Демобилизиращото“ безпокойство се появява в момента, в който се „препарираме“ от собствените си страхове, чувствайки, че не може продължим. Разбира се, тук не говорим за хора, които изискват специални грижи за менталното си състояние, а за останалите, които ежедневно си задават твърде много въпроси и отлагат поемането на риск. Как да се случи нещо като не правим нищо? Знаем, че няма как. И въпреки това, избираме да бъдем пленници на собственото си съзнание. Страхуваме се, че няма да получим одобрение и ще се изложим /Кой всъщност толкова много се интересува от нашата изява?/, страхуваме се, че няма да довършим диетата /И какво от това?/, страхуваме се дори, че няма да се научим да правим нещо ново.

По време на извънредното положение се появи още една форма на безпококойство, която ни изкушава да се залостим и да изключим живота. Тук е страхът от вируса, страхът за обвивката ни, съмненията как да продължим, коя е нашата безопасна среда, как да общуваме и т.н. Темата на Covid 19 е колкото свързана с тялото и опазването на нашето здраве, толкова и психологическо предизвикателство. Приспособяването изисква създаването на нови ритуали /какъвто е маската, дезинфектанта,общуването/, но нека не позволяваме то да ръководи живота ни. Наблюдавайте внимателно дали страхът се превръща в обсесивна мисъл, въпреки взетите мерки и дали мислите твърде често за това. Нека запазим здраво съзнанието си.

Загриженото безпокойство

Тук вече здраво се сблъскваме с морал, който вече се е превърнал в част от гените ни. Да се притесняваш за близките те прави добър човек. Това е едно неписано правило, към което всеки инстинктивно се придържа – хем се чувства дискомфортно, хем вътрешно си се поздравяваш за сериозното отношение към околните. Безпокойството няма как да бъде двигател на семейните ни връзки, защото /ако те са здравословни/ са базирани на друга по-стабилна основа. За сметка на това, загриженото безпокойство има невероятното умение да ни превърне в контролиращ човек или пък да ни провокира да поддадем пред нечий друг контрол. Едва ли казвам нещо ново, но се надявам да подсетя и вас, и себе си, че тази форма на грижовност няма как да предложи нещо продуктивно. Може да ограничим хората, за да сме измамно спокойни или да живеем във вечния страх от неочакваното – не звучи много привлекателно, нали?

„Безотговорното“ безпокойство

Сещате ли са за онези хора, които винаги искат някой друг да реши вместо тях, защото твърде много се притесняват, защото ще се омотаят с тази дейност, защото знаят, че няма как да се справят с еди-какво-си. Тази форма на бягство от реалността е добре замаскирана зад безпокойството, което иска да прехвърли всичко в чужди ръце, дори и с риска на този избор. Най-сигурният начин да бъдем безотговорни към себе си е като останем в познатото, като не си позволим да направим нов избор и видим последствията. Няма израстване, което да не включва справяне с различни ситуации, взимане на решения и трупане на личен опит. Изследвания показват, че децата, които са чували и несъгласието на своите родители, се развиват като по-отговорни и уверени личности – не е ли това първото предизвикателство, с което се сблъскваме? Нека не позволяваме страхът да се превръща в бариера за новите възможности.

Сатурн – пазителят на реда... и на страховете

Няма как отново да не комбинирам коучинг темата с Астрологията. Тази наука ни предлага безценната възможност да разберем себе си през знаците и символите и да получим нова перспектива по дадена тема. Това се случва всеки път, когато решим да направим т. нар. “reframing” – смяна на рамката на даден възглед. В нашата рождена карта планетата Сатурн представя отношението ни към реда, структурата, отговорността, но и към нашите страхове. Неслучайно тази планета е позната като структурираща и дори ограничаваща. Истината е, че тя ни ограничава само тогава, когато не сме взели живота си в ръце и не сме се постарали да се справим с дадена ситуация. Когато вървим напред, ще получим и достатъчно добри възможности – понякога тези подаръци са свързани с придобиване на нови качества като стабилност, сигурност, устойчивост. С клиентите често говорим за преформулирането на Сатурн, който при предизвикателни аспекти със светилата /Слънце и Луна/ и личните планети /Меркурий, Венера, Марс/ може да дава различни блокажи, които идват от несигурност, липса на самочувствие или дори страхове да позволим на другите да ни обичат, да си позволим да бъдем смели, да повярваме, че може да осъществим мечтите си. Имена в различни области казват, че сбъдването на мечтите става с 1% талант и 99% работа. Използвайте тази планета в своето постоянство и заземяване – така ще вземете положителните качества. Да оставим безпокойството зад себе си е трудна задача, която може да бъде решена с осъзнат подход, постоянство и внимание. Нека не се отказваме!