77-годишният политически ветеран Джо Байдън убеди американците, че той е човекът, който ще ги обедини след Доналд Тръмп, пишат световните агенции.

Кой е човекът, който може би ще е 46-тият президент на САЩ?

През ноември 1972 г. той отпразнува избора си за американски сенатор като петият най-млад в историята, заобиколен от щастливо семейство. Един месец по-късно съпругата и дъщеря му загиват в автомобилна катастрофа, докато двамата му синове са ранени. Тази трагедия, както и смъртта на най-големия син Бо през 2015 г., увеличава съпричастността му към чуждата болка. Състраданието се превръща в негова запазена марка.

През 2020 г. той се държи толкова гордо, колкото в началото на кариерата си и се представя също толкова страстно. Но този закоравял политически вълк вече не изглежда толкова добре в перфектно скроените си костюми, както в пика си, когато беше вицепрезидент на Барак Обама. Изглежда крехко. Той е склонен към гафове и загуба на контрол, а някои неговите привърженици дори се страхуваха да не се спъне и да се срине по време на дългата битка с Доналд Тръмп (74).

Пандемията, която внезапно парализира предизборната кампания през март, го лиши от един от най-силните му активи - прекият контакт с избирателите. Въпреки че продължи пътуванията си с малко по-бавно темпо в края на август, той стриктно спазваше здравните инструкции, така че не присъстваше толкова на терена. Той избягваше често журналистите, както отбелязваха критиците му.

Бившата дясна ръка на Барак Обама триумфира в Демократическата партия след исторически поврат в американската политика. Според някои твърде стар, според други твърде много в центъра, Байдън първо претърпя три болезнени поражения в Айова, Ню Хемпшир и Невада, а след това спечели голямо мнозинство в Южна Каролина, благодарение на афро-американските гласове, необходими на всеки демократ, който иска да отиде в Белия дом. На крилата на тази победа той започна да набира подкрепата на други умерени кандидати и след това победи големия си съперник, социалистически ориентирания Бърни Сандърс.

Въпреки трудната и дълга битка през 2016 г. между Сандърс и Хилари Клинтън, Байдън успя бързо да обедини лявото крило на партията, водено от същата цел - да бъде победен Доналд Тръмп. Въпреки че Байдън се състезава, по думите на Барак Обама, „с най-прогресивната програма в историята на американските президентски избори“, някои вляво го смятат за твърде слаб. И негодуват, когато той казва, че ще продължи диалога с републиканците. Това е третият опит на Байдън да стане президент след провала на демократичните избори през 1988 и 2008 г.

Сенатор в продължение на повече от 35 години (от 1973 до 2009 г.), а след това вицепрезидент на САЩ от 2009 до 2017 г., Байдън е част от управлението в продължение на десетилетия. Политическата му кариера е дълга, изпълнена със спорни епизоди, но и с успехи, с които се гордее. През 70-те години, в разгара на борбата срещу сегрегацията, той се противопоставя на политиката за транспортиране на чернокожи деца с автобус до преобладаващо бели училища, за да насърчи тяхното смесване.

Това беше ОК за белите гласоподаватели в Делауеър по това време, но се върна като бумеранг, например, когато сенатор Камала Харис, тогавашният му предизборен съперник, го атакува с този факт по средата на телевизионен дебат. Посочвайки, че това не е било "злонамерено", Байдън все пак я избра за свой кандидат за вицепрезидент. Харис ще бъде първият афро-американски вицепрезидент в историята на САЩ. Тя е от индийски произход по майка.

Популярният сред афро-американците, Байдън се застъпва за изграждането на социални жилища в ранните си дни. И често изтъква как опитът на учител в преобладаващо черен квартал му е помогнал в политическата кариера. Има и други епизоди, които напрегнаха кампанията му в Белия дом - гласуването му за войната в Ирак през 2003 г. и подкрепата му за Наказателния кодекс от 1994 г., за който се смята, че е отговорен за експлозията на затворници, предимно афро-американци. "Това бе грешка", признава Байдън днес, настоявайки за друг аспект на тази голяма реформа - законът срещу насилието над жени, с който той "е много горд".

Влизайки в Белия дом с Барак Обама в разгара на финансовата криза, бившият сенатор работи, за да приеме грандиозен план за спестяване на 800 милиарда долара. Джоузеф Робинет Байдън е роден на 20 ноември 1942 г. в Скрънтън, Пенсилвания. Този минно-индустриален град преживява труден период през 50-те години. Баща му търсил работа в съседния Делауеър и след това преместил цялото семейство в Уилмингтън. По това време Джо Байдън бил на десет години. Той превърна този град в своя база. „Баща ми винаги е казвал - величието на мъжа не се измерва с това колко пъти е паднал на земята, а с това колко време му отнема да застане на крака“, често си спомня той.

Байдън не беше пощаден от обвинения за прегрешения с жени. Той се извини за това през април 2019 г., обещавайки да уважава „личното пространство“ на другите. Тара Рийд дори твърди, че той я е нападал сексуално през 90-те години, което той категорично отрича. Тръмп не коментира това толкова много, защото самият той има десетина подобни обвинения. Водещата кампанията за него в цялата страна, съпругата му Джил Байдън, 69, е дискретна. Дългогодишна учителка, тя е едно от най-големите му предимства. Двойката се жени през 1977 г. и има дъщеря Ашли.

Байдън е много привързан към семейството си. През 2015 г. най-големият му син Бо Байдън почина от рак на мозъка. Той често говори за това с тъга. Ето защо той не участва в президентските избори през 2016 г. Горд с ирландските си корени, Байдън посещава малката църква на Св. Йосиф във Уилмингтън. През януари той каза за покойния си син: "Събуждам се всяка сутрин и се чудя, дали се гордее с мен?"

Източник: Щерн