Автор: Соня Георгиева

Истанбул е любима дестинация за бургазлии, а международното летище на мегаполиса се ползва като отправна точка за близки и далечни пътувания.

Минаването през Лозенград, със задължителните спирки за прочутото „Кюфте”, турска баклава и „Кипа”-та правят маршрута вълнуващ и разнообразен.
Поемайки към Цариград , за да посрещна моя близка от Йоханесбург, която кацаше на „Ататюрк” и предвкусвайки гореизложените изкушения, през непомраченото ми от информация съзнание се промъкна смътно предупреждение, че наши превозвачи са блокирали ГКПП Лесово и блокадата продължава дни наред. Но пропъдих това с ведрата мисъл, че съм с лека кола и пътят ми е през Малко Търново.

В ранния час на 29 май прекосихме границата с автомобил „Фиат добло”, с който от 6 години посещаваме нашата южна съседка. След паспортната проверка застанахме пред гишето за автомобили. И тук дойде първата изненада. Оказа се, че в нашия талон преводът на английски е неточен и колата /позната у нас като тип баничарка/ носи гръмкото название трак /камион/.

А както е известно, през Малко Търново камиони не минават. Невярващи на възраженията на турския началник и показвайки му „камиона”, с който през последните години десетки пъти сме пътували оттам, твърдо бяхме отпратени да минем оттам, където ни е мястото - разбирай Лесово или Капитан Андреево.

На границата бяхме единствена кола и нямаше как превозното ни средство да бъде сбъркано с камион, но неумолимият турски чиновник със садистична наслада ни обясни, че вярва на написаното, а не на това, което вижда.


Прилича ли ви на камион този фиат добло? Снимка: en.fiatclub.eu

Молби, възражения, аргументи с летище – нищо не помогна. Когато комшията реши да те трови – какво всички знаем, спирачки няма.
Притеснени поехме по обратния път Бургас – Средец - Лесово, защото други пътища просто няма.

След час и половина бяхме на Лесово и ужасът започна отново. Опашката от тирове бе дълга поне 5 км, но гишето за леки коли бе почти празно. Информацията за това, че сме върнати от единия пункт, бе достигнала до тях и се започна отново: След като пише, че е камион, трябва да се наредите след камионите.

След гаврата (е, няма по-точна дума), продължила близо час, турският началник на Лесово ни пусна компромисно, с напомнянето, че нямаме право да се върнем през Малко Търново.

И така Бургас - Истанбул - Летище Ататюрк - Бургас - за един ден навъртяхме 950 километра, умора и неври, за които няма мерни единици.
От нашите митничари разбрахме, че не сме единствените жертви. Откакто има напрежение между превозваческия бизнес в двете страни, колегите им отвъд кльона намират достатъчно поводи да мачкат всеки, който е решил да им отиде на гости.

А обикновения турист, за когото Турция е една близка и приятна дистинация, не се интересува от споровете между нашите и техните превозвачи.

Само за сведение - проблемите на българо-турската граница започнаха на 9 май, след като българските превозвачи блокираха ГКПП - Капитан Андреево. Това бе реакция на едностранно въведените от турска страна стриктни мерки за проверка на българските камиони.

Впрягайки в решаването на проблема всякакви институции – от тук до Брюксел, нашите власти като че ли пропуснаха един тънък момент – да се споразумеят с Анкара напрежението да не рефлектира върху другата част от пътникопотока. Турция може да си прави сметката и е наясно, че ако я кара така, ще загуби стотици хиляди туристи от България. А дребният чиновник от Дерекьой няма да се държи като паша от сериал, ако има точни инструкции какво му е позволено и какво не.

Докато се лутахме между ГКПП-ата в търсене на правилния път няколко пъти си зададох въпроса имаме ли всъщност Министерство на външните работи и какво прави то, за да няма такива унизителни сцени по границата ни.