В сърцето на живописния френски регион Бургундия, насред грижливо поддържани лозя, укрепено ренесансово шато и средновековни градчета, се намира една от най-мистериозните атракции в тази част на страната. Тя представлява яма, която се пълни с изворна вода и която изглежда бездънна.

Намира се в малкия град Тонер и се нарича Фосе Дион. По 311 литра вода се изливат от този отворен кладенец в секунда. Въпреки че безброй изследователи са проучвали неговите дълбини, никой досега не е успял да открие истинския му извор.

Римляните ползвали карстовия извор за питейна вода, келтите го считали за свещен, а французите „затворили“ този постоянно менящ цвета си – светлосин, син, кафяв, басейн с каменен обръч с амфитеатрална постройка около него и го използвали като обществена пералня през 18-и век.

Точно по това време жените, които се взирали в дълбините на Фосе Дион докато перат, започнали да се чудят какво има отдолу. Според една легенда, смъртоносен базилиск охранявал дъното на кладенеца. Според други, изворът бил портал към нови светове, съобщава Би Би Си.

Според легендата светецът Жан де Реом извадил базилиска, който живеел във водата, и го убил. Това станало през 635 г., когато монахът пристигнал по тези места и селяните му се оплакали, че нямат питейна вода, а чудовището трови единствения им извор. Жан се въоръжил с кирка и мотика и се отправил към блатистата местност. И точно на това място се появил чудесен нов извор с вода, която погубила базилиска.

За да разгадаят вековната мистерия, двама професионални гмуркачи се спуснали между варовиковите скали в тесния проход през 1974 г. докато се придвижвали из извиващите се и стесняващи се кухини, те загинали. През 1996 г. градът наел друг гмуркач да се спусне вътре. Той също загинал.

През 2018 г., след като години наред изворът бил считан за твърсе опасен за гмуркане, кметът на Тонер наел професионалния гмуркач Пиер-Ерик Десин. Той успял да се спусне на повече от 70 метра под земята, изминавайки общо 370 от входа на пещерата, като снимал през цялото време.

Но макар че Десин изследвал територия, която никой преди това не бил виждал, той все пак не успял да открие източника на извора, оставяйки древната подземна френска мистерия неразкрита.

Изворът спокойно „произвежда“ вода цяло лято, но през пролетта става доста по-буен, когато снеговете се топят и водата се излива през дупката. Въпреки това, независимо кога човек посещава кладенеца, той излъчва спокойствие и предразполага към размисъл. Сградата на някогашната пералня е западнала и покрита с мъхове, което само допринася за идиличния пейзаж.