Политика
Икономист: Буферите в бюджета не са достатъчни, трябват още 1 млрд.
Икономист: Буферите в бюджета не са достатъчни, трябват още 1 млрд.
Буферите в бюджета за догодина не са достатъчни, смята икономистът Румен Гълъбинов.
Според него са необходими още близо 1 млрд. лв. да се предвидят като възможни държавни разходи – "те могат и да не бъдат направени, но трябва да бъдат резервирани, защото би могло да се получи рецесия с двойно или тройно потапяне".
"Бюджет 2021 бих го разгледал и като кризисен, а и като бюджет на предстоящо възстановяване. По различни оценки се дава до края на март да продължи усложнената здравна обстановка, свързана с Covid-19. В същото време СЗО предупреди наскоро, че ако политическите управления в Европа не предприемат необходимите мерки и не се поучат от азиатските държави, може да имаме и трета вълна на пандемията – в началото на следващата година", посочи икономистът.
По думите му към момента рецесията, която обхвана глобално икономиката, в частност и българската, се развива с колебливо възстановяване, като имахме значителен спад (дълбоко дъно) в средата на 2020-а, сега в края на годината вероятно също ще има такъв спад.
Надяваме се поне второто тремесечие на следващата година да почнем да излизаме на положителна територия като ръст на БВП, допълни Гълъбинов.
"Би ми се искало в измененията на ДДС да бяха предложени намаления на ДДС на храните и на лекарствата. Защото дори и сега в локдауна единствените, които непрекъснато ще продължат да работят, са хранителните стоки и аптеките. Там ще се извършва големият търговски оборот. И едно такова намаление на ДДС (напр. 9%) ще подейства осезателно за облекчение на потребителите, за да направи и цените по-достъпни, ще увеличи вътрешното търсене и потребление, за да протича паралелно и един процес на възстановяване. Това ще бъде добре и за българските производители на храни и лекарства, както и на търговците. Освен това – да се вдигне прагът за регистрация по ДДС", предложи той.
Гълъбинов даде за пример намалението на данъците в съседните държави Румъния и Гърция. Икономистът акцентира и върху предвидените европейски инвестиции за високотехнологични компании и цифровата трансформация, както и за необходимостта от дигитализиране на държавното управление и готовност със стойностни и добри проекти.
Източник: Dnes.bg
Според него са необходими още близо 1 млрд. лв. да се предвидят като възможни държавни разходи – "те могат и да не бъдат направени, но трябва да бъдат резервирани, защото би могло да се получи рецесия с двойно или тройно потапяне".
"Бюджет 2021 бих го разгледал и като кризисен, а и като бюджет на предстоящо възстановяване. По различни оценки се дава до края на март да продължи усложнената здравна обстановка, свързана с Covid-19. В същото време СЗО предупреди наскоро, че ако политическите управления в Европа не предприемат необходимите мерки и не се поучат от азиатските държави, може да имаме и трета вълна на пандемията – в началото на следващата година", посочи икономистът.
По думите му към момента рецесията, която обхвана глобално икономиката, в частност и българската, се развива с колебливо възстановяване, като имахме значителен спад (дълбоко дъно) в средата на 2020-а, сега в края на годината вероятно също ще има такъв спад.
Надяваме се поне второто тремесечие на следващата година да почнем да излизаме на положителна територия като ръст на БВП, допълни Гълъбинов.
"Би ми се искало в измененията на ДДС да бяха предложени намаления на ДДС на храните и на лекарствата. Защото дори и сега в локдауна единствените, които непрекъснато ще продължат да работят, са хранителните стоки и аптеките. Там ще се извършва големият търговски оборот. И едно такова намаление на ДДС (напр. 9%) ще подейства осезателно за облекчение на потребителите, за да направи и цените по-достъпни, ще увеличи вътрешното търсене и потребление, за да протича паралелно и един процес на възстановяване. Това ще бъде добре и за българските производители на храни и лекарства, както и на търговците. Освен това – да се вдигне прагът за регистрация по ДДС", предложи той.
Гълъбинов даде за пример намалението на данъците в съседните държави Румъния и Гърция. Икономистът акцентира и върху предвидените европейски инвестиции за високотехнологични компании и цифровата трансформация, както и за необходимостта от дигитализиране на държавното управление и готовност със стойностни и добри проекти.
Източник: Dnes.bg
.jpg)
Comments
comments powered by Disqus