За пациента
Какво научихме за COVID-19 през последните месеци?
Какво научихме за COVID-19 през последните месеци?
В началото на януари китайските власти за пръв път обявиха публично, че в град Ухан вилнее неизвестен досега вирус. Оттогава до днес в Германия с него се заразиха над 1 милион души. А броят на инфекциите по света вече надхвърли 60 милиона. Какво се знае до момента за новия коронавирус и неговото лечение? Тук обобщаваме най-важната информация:
Произходът на новия вирус
В началото китайските власти очевидно се опитваха да укрият информации за новия вирус. Когато те съобщиха за съществуването му, вече бяха изминали няколко седмици от първата инфекция. Предполага се, че за първи път новият коронавирус се е прехвърлил от прилеп върху междинен преносител – може би енотовидно куче – и от там върху човек. Все още обаче не е окончателно изяснено кога точно и къде е станало това. Междувременно се появиха информации, че коронавирусът се е разпространил из света още през лятото на 2019 г. Наличието му беше доказано в различни проби, взети в Италия през септември 2019 г.
Характеристиката на SARS-CoV-2
Китайските вирусолози успяха в рекорден срок да разкодират генетичната информация на вируса. Още на 21 януари те публикуваха информация за структурата на генома, а няколко дни по-късно – и негово точно описание. Това помогна на медиците и микробиолозите в света, които веднага започнаха да разработват медикаменти и ваксини срещу вируса.
Типични за вируса са намиращите се по повърхността му рецептори на Ангиотензин конвертиращ ензим-2 (ACE-2). Този протеин играе основна роля при скачването на вируса с „гостоприемни клетки”. Затова усилията на голяма част от учените, които разработват ваксини, са концентрирани над това да бъде блокиран или неутрализиран този протеин.
Как се предава новият коронавирус?
Междувременно се знае, че вирусът твърде често се загнездва в устната кухина и в белите дробове. Най-голямата опасност от зараза произтича от докосването на замърсени с вируса повърхности, както и от аерозоли. Те се разпространяват особено бързо чрез климатични инсталации и там, където има охладителна техника, например в месопреработвателната индустрия. Особено опасни са затворените помещения, в които има много хора. Тъкмо от подобни събирания и срещи тръгваха най-много зарази.
Употребата на предпазни маски, покриващи носа и устата, междувременно се наложи в почти всички страни по света като ефикасно средство против разпространението на вируса. Други предпазни мерки са честото миене на ръцете, социалната дистанция и проветряването с широко отворени прозорци.
Макар някои домашни животни като котките и хамстерите да могат да се заразяват от човека, те не играят значима роля по отношение на разпространението на вируса. По съвсем различен начин стоят нещата при норките – затова някои държави унищожиха милиони норки от развъдниците.
Какви са симптомите и кои са рисковите групи?
В началото на пандемията се твърдеше, че новият коронавирус не е по-опасен от сезонния грип. Междувременно обаче стана ясно, че COVID-19 е почти толкова опасен, колкото и опустошителният испански грип от 1918 г. При някои хора COVID-19 наистина протича леко, дори без симптоми. Други обаче изкарват заболяването много тежко, като при някои инфекцията завършва дори със смърт.
Смята се, че по-силно застрашени са хората с предварителни заболявания, както и по-възрастните, хората с кръвна група А и мъжете.
Патолози, провеждали аутопсии на пациенти с COVID-19, потвърждават, че към най-опасните предварителни заболявания спадат високото кръвно налягане, диабетът, ракът, бъбречната недостатъчност, цирозата на черния дроб и някои сърдечно-съдови заболявания. Принципно погледнато обаче от тежка форма на COVID-19 могат да бъдат засегнати абсолютни всички – дори и онези, които са били напълно здрави.
Как протича болестта?
Леката форма на COVID-19 може да наподобява настинка. Типични за коронавируса са болки в гърлото, задух и загуба на обоняние и вкус. При тежките случаи често се стига до фатално засягане на множество вътрешни органи. Често в резултат на това настъпва сепсис – свръхреакция на имунната система, при която тя атакува собствените тъкани и органи на организма.
При тежките случаи на COVID-19 се видя, че важна роля играе това колко силно реагира на вируса имунната система на отделния човек. Близо година след официалното обявяване на пандемията се знае и друго: много от прекаралите заболяването се оплакват от умора и изтощение. Дори и някои от тези, които са боледували от COVID-19 в по-лека форма. Умората може да се прояви дори месеци след боледуването.
Как изглежда лечението на COVID-19?
В първите месеци на пандемията много от пациентите с тежка форма на COVID-19 бяха интубирани и поставени на командно дишане, но въпреки това починаха. Междувременно специалистите по интензивна медицина ревизираха тази стратегия. Наложи се виждането на пулмолозите, че изкуственото дишане може да причини повече вреди в белия дроб, отколкото да помогне.
Докато пациентите са в състояние да дишат сами, те получават само кислородна маска, но не се поставят на командно дишане. Интубирането се ползва само в краен случай. Понякога COVID-19 засяга тежко и бъбреците – тогава се налага хемодиализа. В интензивните отделения вече обръщат по-голямо внимание и на всички останали засегнати вътрешни органи.
Оздравителният процес може да бъде ускорен чрез вливането на кръвна плазма с изградени антитела от човек, прекарал болестта. В този случай имунитетът на дарената кръв подсилва защитата на болния организъм. Известно е също и това, че пациентите, които са били в интензивни отделения, имат нужда от сериозна и продължителна рехабилитация.
Има ли вече ефективен медикамент?
Досега не е открит нито един ефективен медикамент срещу COVID-19. Единственият препарат, за който се знае, че поне може да съкрати продължителността на заболяването, е ремдесивир. Затова е и силно търсен на пазара. Но и той не е панацея. Той може да съкрати с няколко дни оздравителния процес у пациенти, които получават кислород, но не може да подобри шансовете им за оцеляване. Световната здравна организация наскоро дори извади препарата от препоръчителния си списък за лечение на пациенти с COVID-19.
Различни лекари постоянно правят опит да рекламират един или друг медикамент срещу новия коронавирус. Става дума например за дексаметазон, за авиган или за средството срещу малария – хидроксихлорохин. Ефектът от първите две лекарства обаче не е напълно доказан, а за третото вече беше установено, че изобщо не помага.
Докъде стигна разработването на ваксина?
В света до момента (1.12.2020) има най-малко 225 проекта, които се опитват да създадат ваксина срещу коронавируса. Те са най-общо казано три типа: жива ваксина (с живи вируси), убита ваксина и създадените по иновативна технология РНК-ваксини. В момента на хора се изпитват около 50 различни потенциални ваксини.
РНК-ваксините са новост в медицината. Досега по света не са били издавани разрешителни за използването на такъв вид ваксини. И двете нови ваксини, които в момента се тестват на хора в Германия – тези на Biontech/Pfizer и на CureVac – са именно от този тип.
До края на ноември в най-напреднала фаза бяха три ваксини – тази на Biontech/Pfizer, на AstraZeneca и на Moderna. Затова се предполага, че в скоро време ще бъде издадено спешно разрешително (Emergency Use Authorization – EUA).
Източник: VESTI
Произходът на новия вирус
В началото китайските власти очевидно се опитваха да укрият информации за новия вирус. Когато те съобщиха за съществуването му, вече бяха изминали няколко седмици от първата инфекция. Предполага се, че за първи път новият коронавирус се е прехвърлил от прилеп върху междинен преносител – може би енотовидно куче – и от там върху човек. Все още обаче не е окончателно изяснено кога точно и къде е станало това. Междувременно се появиха информации, че коронавирусът се е разпространил из света още през лятото на 2019 г. Наличието му беше доказано в различни проби, взети в Италия през септември 2019 г.
Характеристиката на SARS-CoV-2
Китайските вирусолози успяха в рекорден срок да разкодират генетичната информация на вируса. Още на 21 януари те публикуваха информация за структурата на генома, а няколко дни по-късно – и негово точно описание. Това помогна на медиците и микробиолозите в света, които веднага започнаха да разработват медикаменти и ваксини срещу вируса.
Типични за вируса са намиращите се по повърхността му рецептори на Ангиотензин конвертиращ ензим-2 (ACE-2). Този протеин играе основна роля при скачването на вируса с „гостоприемни клетки”. Затова усилията на голяма част от учените, които разработват ваксини, са концентрирани над това да бъде блокиран или неутрализиран този протеин.
Как се предава новият коронавирус?
Междувременно се знае, че вирусът твърде често се загнездва в устната кухина и в белите дробове. Най-голямата опасност от зараза произтича от докосването на замърсени с вируса повърхности, както и от аерозоли. Те се разпространяват особено бързо чрез климатични инсталации и там, където има охладителна техника, например в месопреработвателната индустрия. Особено опасни са затворените помещения, в които има много хора. Тъкмо от подобни събирания и срещи тръгваха най-много зарази.
Употребата на предпазни маски, покриващи носа и устата, междувременно се наложи в почти всички страни по света като ефикасно средство против разпространението на вируса. Други предпазни мерки са честото миене на ръцете, социалната дистанция и проветряването с широко отворени прозорци.
Макар някои домашни животни като котките и хамстерите да могат да се заразяват от човека, те не играят значима роля по отношение на разпространението на вируса. По съвсем различен начин стоят нещата при норките – затова някои държави унищожиха милиони норки от развъдниците.
Какви са симптомите и кои са рисковите групи?
В началото на пандемията се твърдеше, че новият коронавирус не е по-опасен от сезонния грип. Междувременно обаче стана ясно, че COVID-19 е почти толкова опасен, колкото и опустошителният испански грип от 1918 г. При някои хора COVID-19 наистина протича леко, дори без симптоми. Други обаче изкарват заболяването много тежко, като при някои инфекцията завършва дори със смърт.
Смята се, че по-силно застрашени са хората с предварителни заболявания, както и по-възрастните, хората с кръвна група А и мъжете.
Патолози, провеждали аутопсии на пациенти с COVID-19, потвърждават, че към най-опасните предварителни заболявания спадат високото кръвно налягане, диабетът, ракът, бъбречната недостатъчност, цирозата на черния дроб и някои сърдечно-съдови заболявания. Принципно погледнато обаче от тежка форма на COVID-19 могат да бъдат засегнати абсолютни всички – дори и онези, които са били напълно здрави.
Как протича болестта?
Леката форма на COVID-19 може да наподобява настинка. Типични за коронавируса са болки в гърлото, задух и загуба на обоняние и вкус. При тежките случаи често се стига до фатално засягане на множество вътрешни органи. Често в резултат на това настъпва сепсис – свръхреакция на имунната система, при която тя атакува собствените тъкани и органи на организма.
При тежките случаи на COVID-19 се видя, че важна роля играе това колко силно реагира на вируса имунната система на отделния човек. Близо година след официалното обявяване на пандемията се знае и друго: много от прекаралите заболяването се оплакват от умора и изтощение. Дори и някои от тези, които са боледували от COVID-19 в по-лека форма. Умората може да се прояви дори месеци след боледуването.
Как изглежда лечението на COVID-19?
В първите месеци на пандемията много от пациентите с тежка форма на COVID-19 бяха интубирани и поставени на командно дишане, но въпреки това починаха. Междувременно специалистите по интензивна медицина ревизираха тази стратегия. Наложи се виждането на пулмолозите, че изкуственото дишане може да причини повече вреди в белия дроб, отколкото да помогне.
Докато пациентите са в състояние да дишат сами, те получават само кислородна маска, но не се поставят на командно дишане. Интубирането се ползва само в краен случай. Понякога COVID-19 засяга тежко и бъбреците – тогава се налага хемодиализа. В интензивните отделения вече обръщат по-голямо внимание и на всички останали засегнати вътрешни органи.
Оздравителният процес може да бъде ускорен чрез вливането на кръвна плазма с изградени антитела от човек, прекарал болестта. В този случай имунитетът на дарената кръв подсилва защитата на болния организъм. Известно е също и това, че пациентите, които са били в интензивни отделения, имат нужда от сериозна и продължителна рехабилитация.
Има ли вече ефективен медикамент?
Досега не е открит нито един ефективен медикамент срещу COVID-19. Единственият препарат, за който се знае, че поне може да съкрати продължителността на заболяването, е ремдесивир. Затова е и силно търсен на пазара. Но и той не е панацея. Той може да съкрати с няколко дни оздравителния процес у пациенти, които получават кислород, но не може да подобри шансовете им за оцеляване. Световната здравна организация наскоро дори извади препарата от препоръчителния си списък за лечение на пациенти с COVID-19.
Различни лекари постоянно правят опит да рекламират един или друг медикамент срещу новия коронавирус. Става дума например за дексаметазон, за авиган или за средството срещу малария – хидроксихлорохин. Ефектът от първите две лекарства обаче не е напълно доказан, а за третото вече беше установено, че изобщо не помага.
Докъде стигна разработването на ваксина?
В света до момента (1.12.2020) има най-малко 225 проекта, които се опитват да създадат ваксина срещу коронавируса. Те са най-общо казано три типа: жива ваксина (с живи вируси), убита ваксина и създадените по иновативна технология РНК-ваксини. В момента на хора се изпитват около 50 различни потенциални ваксини.
РНК-ваксините са новост в медицината. Досега по света не са били издавани разрешителни за използването на такъв вид ваксини. И двете нови ваксини, които в момента се тестват на хора в Германия – тези на Biontech/Pfizer и на CureVac – са именно от този тип.
До края на ноември в най-напреднала фаза бяха три ваксини – тази на Biontech/Pfizer, на AstraZeneca и на Moderna. Затова се предполага, че в скоро време ще бъде издадено спешно разрешително (Emergency Use Authorization – EUA).
Източник: VESTI
.jpg)
Comments
comments powered by Disqus