Свети Модест бил Йерусалимски патриарх. Сред българите се почита само в някои региони – Пирин, Родопите, Странджа. Смята се за покровител на орачите и на едрия впрегатен добитък. Преданието разказва, че именно този светец научил хората как да впрягат воловете и да орат нивите. Почитат го и овчарите. В определен аспект култът към него има аналогия с култа към Хермес в неговата първоначална функция на хтоничен бог на плодородието, на божество пастир.

Иконите изобразяват Св. Модест или с два впрегатни вола, или със стадо овце.
Точно в среднощ преди празника се подновява квасът. Месят се нечетен брой обредни погачи от чисто пшеничено брашно. Отгоре се украсяват с просфорник*. На деня се освещават в църква.

Жените раздават погачи за здравето на домашния добитък. Раздава се и варено жито.
Онази част от хляба, която е украсена с просфорник, се слага в кърмата на животните.

Който има болно животно, оставя пред иконата на св. Модест метални изображения на заболялото животно.

Днес мъжете не бива да впрягат добитъка, за да е здрав през годината.

Светителят Модест, архиепископ Йерусалимски, се родил в Севастия Кападокийска (в Мала Азия, на границата с Армения; виж Кападокия) в християнско семейство и от ранни години почувствувал влечение към строгия иночески живот.

Св. Модест приел монашески постриг и по-късно бил настоятел на създадената през IV век обител на преподобния Теодосий Велики – основателя на общежитийното монашество в Палестина.

В това смутно време на св. Модест било възложено временно да управлява Йерусалимската църква като местоблюдител на патриаршеската катедра. Той грижливо събрал останките на убитите монаси от обителта на св. Сава Освещени и с почет ги погребал. С помощта на св. александрийски патриарх Йоан Милостиви, той прекратил разрушаването на Йерусалимския храм на Гроба Господен, на Храма във Витлеем и на други християнски светини.

Четиринадесет години по-късно патриарх Захарий се върнал от плена с Господния Кръст. След неговата смърт св. Модест бил поставен за патриарх на Йерусалим (632 г.).

Св. Модест починал на 18 декември 634 година на 97 годишна възраст.

Свети Севастиан е роден в Медиоланум (Милано, Италия) в средата на III век. Родителите му го възпитали в християнската вяра. А понеже бил от знатно семейството, Севастиан привлякъл вниманието на римския император Карин и той го назначил на висок военен пост. По-късно Диоклетиан го направил началник на първи преториански полк.

Независимо от тази висока длъжност, която му давала голяма власт, Севастиан заради християнското си възпитание бил човеколюбив и много често ставал защитник на бедните и страдащите, закрилял и християните, към които държавните служители езичници преднамерено се отнасяли враждебно. Той с готовност помагал в нуждите и на римската църква, затова папа Гай го удостоил със званието "защитник на Църквата".

Но бързите успехи на християнската вяра сред народа ожесточавали езичниците и преследванията от ден на ден ставали по-строги. Диоклетиан започнал всеобщо преследване на християните. Много християни в Рим, както и по цялата империя, били заловени и започнали съдебни дела срещу тях. Обвинението било, че те отказват да изпълнят императорския указ за задължително почитане на езическите божества, включително и на личността на императора като божество. Севастиан присъствал на едно такова съдебно дело и за да ободри събратята си по вяра, за всеобщо учудване открито заявил, че също е християнин.

Императорът незабавно наредил да убият преторианския началник и Севастиан скоро паднал, пронизан в гърдите от стрели. Но когато християни отишли да погребат тялото му, установили, че мъченикът все още диша. А след като се излекувал, Севастиан отново срещнал Диоклетиан и го изобличил за неговата жестокост. Тогава доблестният християнин бил заловен и бичуван до смърт. Така свети Севастиан останал в историята на Църквата като мъченик за вярата.