Геофизиците, наблюдаващи увеличаването на пукнатината, която разделя планината Хохфьогел на две части в Алпите, разкриват определени модели в нейните тектонични движения. За целта те използвали сеизмично оборудване, което регистрирало честотата на вибрациите на скалата. Изследването е публикувано в списанието Earth Surface Processes and Landforms.

Върхът на Хохфьогел с височина 2592 метра, разположен в Алгойските Алпи, е разделен на две от огромна пукнатина, чиято ширина на места достига пет метра. Пукнатината продължава да се разпространява със скорост от около пет милиметра годишно.

Прави впечатление, че границата между Германия и Австрия минава по върха и учените прогнозират, че в един момент австрийската част ще се срути и 260 хиляди кубически метра варовикова скала ще се плъзнат в долината Хорнбах в Австрия. Но кога това ще се случи е трудно да се каже.

Изследователи от центъра на Хелмхолц в Потсдам - ​​Германският изследователски център по геонауки и Техническият университет в Мюнхен са разработили техника за наблюдение на силата на скалата с помощта на сеизмични вибрационни инструменти.

Те монтирали шест сеизмометра отгоре на разстояние 30-40 метра един от друг. В продължение на няколко месеца сензорите регистрираха честотата на вибрациите на планината, причинени от вятър, температурни промени и стрес или отслабване на скалите, както и многобройни малки земетресения.

Авторите са анализирали резонансната вибрация, която се появява в скалата по време на инициирането или освобождаването на напрежения - процеси, които според учените може да са предвестниците на предстоящите големи движения.

Иновативен подход е, че измерванията се извършват директно на място и в непрекъснат режим. Преди това дългосрочното наблюдение на планината се извършваше само с помощта на дистанционно наблюдение или еднократни измервания. Нито един от тези подходи не успя да разкрие с достатъчно времеви и пространствени подробности за моделите на процесите, протичащи в планината.

Новият метод даде възможност да се изгради циклична диаграма на честотата на трептенията в обема на скалата. В рамките на пет до седем дни амплитудата им се увеличава от 26 на 29 херца и след това се връща към първоначалната стойност за по-малко от два дни.

Учените са установили, че увеличаването на честотата е свързано с увеличаване на напрежението в скалната маса, при което обикновено се получава разкъсване. А също и факта, че точно преди почивката циклите стават по-кратки. Авторите определят това като важен показател за опасността от непосредствен колапс.

„С помощта на сеизмичния подход за пръв път успяхме да регистрираме тези циклични явления непрекъснато и почти в реално време“, казва първият автор на статията, геоморфологът Майкъл Дице, в прессъобщение от центъра на Хелмхолц в Потсдам. „Сега показахме, че нашата концепция работи и сега резултатите трябва да бъдат потвърдени другаде. "

За още две години изследователите ще наблюдават как циркулярните цикли се влияят от дневните и сезонните колебания, както и от цикъла на замръзване на водата в пукнатините през студените зими и през нощта.

Авторите отбелязват, че дори ако скалата се срути, съдейки по изчислената от тях траектория на скалното падане, населените места в долината Хорнбах не са в опасност.

Източник: Стерн