Свети Силвестър е роден в Рим и живял през III-IV век. Станал християнин от ранна възраст, докато още продължавали гоненията срещу християнството и сам той бил преследван, но оцелял.

На 30 години Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт го избрали за римски епископ и станал тридесет и пети папа. По негово време (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на император Константин Велики за прекратяване на гоненията и за спокойствието на Църквата.

Чрез свои пратеници свети Силвестър подписал решенията на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Преименувал неделния ден от "ден на слънцето" на "ден Господен", понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят наставлявал своите духовни чеда. След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, свети Силвестър починал в мир на 31 декември 335 г.

Свети Серафим е роден в град Курск, Русия, през 1759 г. На 10-годишна възраст започнал усърдно да изучава Свещеното писание, но заболял тежко. В критичен момент от болестта той видял в съня си света Богородица, която обещала да го излекува. Това наистина се случило чрез чудотворната Курска икона на Божията майка и здравето му се подобрило, постепенно се възстановило напълно.

Когато станал пълнолетен, се замонашил в манастира в Саров. Подвизавал се усърдно в молитва и пост както в обителта, така и в килия в гората, където прекарал много години. Завърнал се в манастира Саров, преподобният Серафим се посветил да служи на ближните си с молитви и съвети. Посрещал всички с обръщението "Радост моя!" и с поздрава "Христос воскресе!". С молитвите си изцелявал болни, а съветите му били спасителни за мнозина. Упокоил се в мир на 2 януари 1833 г.

Този празник се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден. Празнува се на 2 януари.

Обичаят има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има едър впрегателен добитък.
Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият ѝ да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали. Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св.Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко̀ на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

На втори януари имен ден празнуват Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Пламен и Пламена, Гopан, Гopица.