Големите Господски празници (посветени на Господ Иисус Христос) имат предпразненства и попразненства, т.е. подготовка за празника и постепенното му "изпращане". Така и Богоявление (празник на Христовото кръщение от свети Йоан Кръстител и на явяването на трите лица на Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух) има свое предпразненство днес.

Богослуженията са особени не само по съдържание, но и по строежа си, а накрая се извършва и голям (велик) Богоявленски водосвет, какъвто се прави и на самия ден Богоявление.

От днес започва и поръсването със светена вода на домовете на християните, което се приема като Божие благословение за живеещите в тях. Денят е постен за всички вярващи, тъй като постът, молитвата и покаянието са основните съставки на православния духовен живот.

На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление - Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. "мръсни дни", които започват на 25 декември и свършват на Зимен Кръстовден.

В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене. През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжка Водица и женска Водица. Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново.

В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си. На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.

Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.