Върховният касационен съд остави в сила решението на бургаските апелативни съдии по делото срещу новозеландския гражданин Гари Ардерн, обвинен в отвличането на сина си, съобщи Росица Амелева от пресофиса на АС- Бургас.

С решението си от април 2016 г. въззивната инстанция потвърждава оправдателната присъда на Гари Ардерн. Той е признат за невинен в това, да е отвлякъл на 26 март 2011 година в гр. Бургас малолетния български гражданин Георги Бакалов /тогава на 9 години/ с цел да го изведе извън границите на страната.

Детето е живяло повече от година при близките на баща си в Нова Зеландия. През 2012 г. с решение на съда в гр. Хънтли, след заведен от майката съдебен процес е предадено на нея, след което се е завърнало в България и е останало при дядо си в гр. Бургас.

Прокуратурата протестира решението на Апелативен съд – Бургас пред върховната инстанция.

В решението си от 14 декември 2020 година върховните съдии посочват, че Апелативен съд – Бургас е обосновал правилната теза за отсъствие на противоправно отвличане, защото съставът на престъплението задължително включва принудителното преместване на пострадалия без неговото изрично съгласие. Спрямо малолетното дете не е упражнена принуда и то доброволно е дало съгласие да напусне страната ни и да замине в чуждата държава.

Друго би било решението на казуса, ако детето е имало представа за пътуване към конкретна дестинация, но реално се осъществи към друго място или бащата е скрил от момчето действителното си намерение и цел за придвижване (транспортиране), или го е заблудил, защото е съзнавал, че при разкриването им той няма да е съгласен, се казва в решението на ВКС.

Действията на подсъдимия не са извършени и виновно, защото не е действал против интересите на своя рожден син, не е искал принудителното да го отвлече, нито да наложи желанието си против неговата воля, отбелязва касационната инстанция.

Правилно и законосъобразно чуждият гражданин е оправдан по повдигнатото му обвинение за отвличане на малолетното му дете. Не е налице основание за отмяна на протестирания съдебен акт.

В протеста се твърди, че процесуалните права на подсъдимия Гари Ардерн са били нарушени, защото за проведеното на 19.04.2016 г. съдебно заседание от въззивната инстанция той не е бил редовно известен и е накърнено правото му на лично участие по делото пред апелативния съд.

„Нарушението на правото на лично участие остава като факт от делото, но не може да бъде отстранен чрез повтаряне на въззивното производство, защото самостоятелно не налага отмяна на законосъобразния съдебен акт, с който подсъдимият е бил оправдан“ – посочват върховните съдии.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.